Професор Ерик Аспхоуг от Университета на Калифорния твърди, че в далечното си минало Земята е имала не една, а цели две луни
Аспхоуг счита, че по-малката по размери луна на Земята просъществува в продължение на едва няколко милиона години, след което е унищожена при чудовищен сблъсък с по-голямата, и до днес радваща човечеството с присъствието си на небето, имайки също така и непосредствена връзка с поддържането на деликатния баланс на планетата, благодарение на който съществува и живота на нея.
Предполага се, че и двете небесни тела са еднакво отдалечени от Земята и се движат с еднаква скорост по своите орбити, докато в един момент силата на гравитацията на по-голямата луна привлича по-малката и става причина за последвалия катаклизъм и за сливането на двете в един общ космически обект. Според Аспхоуг планините по повърхността на Луната са именно останките от нейната отдавна унищожена по-малка сестра.
Официалната научна позиция обаче е съвсем различна, а именно, че Земята и Луната възникват приблизително 30 – 130 млн. години след образуването на Слънчевата система, станало преди около 4,6 млрд. години.