Дядо Добри няма да бъде забравен и това е факт. Църквата казва, че не е ясно дали ще бъде канонизиран за Светец, макар, че той беше такъв докато беше жив
Докато Светият синод реши дали името на Дядо Добри заслужава да бъде вписано в църковния календар, ученици вече решиха този проблем.
Възпитаниците на каменоделското училище в с. Кунино, обл. София изработват паметник на Дядо Добри.
Директорът на училището г-жа Яна Орлинова е познавала Дядо Добри.
Тя казва, че неговата смиреност не може да се опише.
На 13 февруари 2018 г. се навърши 1 година от кончината на Светеца.
Предложението за такъв монумент е направено от Сдружение „Азбукари“. Те възлагат работата на възпитаниците на каменоделското училище. Такова училище няма на друго място на целия Балкански полуостров.
Решението за направата на негов паметник е възприето единодушно. Той ще бъде изработен от ученици от дванадесети клас.
Проектът е разработен от Красимир Митов, преподавател в същото учебно заведение.
Дядо Добри е представен в два варианта – седнал и прав. Предстои да бъде избран по-добрият.
Монументът ще бъде поставен близо до храм „Свети Александър Невски“ в столицата. В него Дядо Добри всеки ден събираше милостиня, за да дарява за тази църква и за още много в страната.
Паметникът е едно послание към идните поколения, които няма да познават Дядо Добри лично. Да бъдат съпричастни като него. Да даряват и да помагат, казва Цветомир Николов, който е член на Инициативния комитет.
В момента учениците работят върху макетите с глина. Когато бъдат готови, ще започне същинската работа върху камък.
Преди да се захванат за работа, момчетата от каменоделското училище проучили живота и делата на Дядо Добри. Наясно са, че това не е обикновен човек, а велика личност. Затова влагат особено старание в оформянето на неговото лице.
Те са развълнувани, защото подобен шанс се дава веднъж на милион. В българската история има много светли личности. Но Дядо Добри беше единственият безсребрен праведник. Той беше дълбоко религиозен и богобоязлив човек.
Вярата му не може да се опише с думи, защото тя беше безкрайно дълбока, извираща от сърцето. През годините много вярващи са искали Дядо Добри да ги благославя или са търсили неговите съвети, когато е трябвало да решат свои сложни проблеми.
