Вече десетилетия наред необикновеният народ хунза привлича вниманието на света със своята изключителност
Хунза населяват района на едноименната долина в областта Каракорум, Пакистан – място, наричано „оазис на младостта“, тъй като тамошното население достига до 110 – 120-годишна възраст и почти не познава болестите, измъчващи останалата част на света. По своите външни характеристики хунза приличат на европейци, тъй като се отличават с по-високия си ръст, както и с по-светлия си цвят на кожата.
Английският лекар Робърт Маккарисън е първият, който разказва за съществуването на хунза в свой научен труд, след като около началото на 20 в. се натъква случайно на тях, пътешествайки из Хималаите в опит да подкрепи с доказателства своята теория за болестите като резултат от грешки в храненето. Именно по този начин той привлича трайно световния интерес към необикновения народ, който стават обект на задълбочени изследвания от страна на лекари, учени и журналисти, опитващи се да намерят обяснение на някои от неговите най-впечатляващи характеристики – средна продължителност на живота 120 години, липса на детска смъртност, както и на някои от най-разпространените заболявания по света (рак, диабет, хипертония, хипотония, затлъстяване, ревматични заболявания, артрит и редица други), както и пълната липса на варицела, морбили и заушка.
Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в
Англия.