Журналистът и продуцент Стойчо Керев, заедно с неговия гост ни връщат много векове назад в българската история. Наученото от тях е огромен повод за национална гордост
В поредицата „Новото познание“ доц. Веселина Вачкова гостува на Стойчо Керев.
Този епизод е продължение по темата, а предишната част можете да изгледате ТУК.
От най-обща култура всеки човек знае, че разположението на пирамидите в Гиза пресъздава пояса на съзвездието Орион.
Това е знак за наличието на високоразвита цивилизация, която е вертикално ориентирана. Т.е. продължава да поддържа връзка с Небето.
В България в района на Сборяново имаме древни могили, които са подредени като огледален образ не само на съзвездието Орион. Но и на още поне 6 съзвездия. Т.е. у нас имаме карта на звездното небе.
Паметниците в България са много по-древни от египетските. Но египетските са в много по-голям обем. Те са мащабни – върху голяма площ и с огромна височина.
В ранни древни византийски текстове за българите се говори, че са звездобройци. Доц. Вачкова споделя, че не се прави коментар защо са наречени звездобройци. Но е писано, че българите избирали дни за битки, в които се оказвало, че има пълно лунно затъмнение или падат мъгли. Това налага битките да бъдат отлагани.
Древните гърци никога не са цитирали рецепти за здраве от Древен Египет. Но за сметка на това винаги казват думите на тракийския жрец Залмоксис. Той учил, че първо трябва да се излекува душата, а след това тялото. Т.е. психоанализата не е измислена вчера.
Бог Анубис никога не е бил чакал, макар така да го определят. Той е вълк или черно куче. Не Анубис води човека в Отвъдното. А човекът трябва да стане Анубис, за да може да премине в Отвъдното. Разликата е много сериозна, определя Стойчо Керев.
Аналог е Свети Христофор, който се рисува в иконографията с глава на куче или на вълк. Свети Христофор приема Бога в себе си, за да може да продължи напред. Който иска да продължи напред трябва тотално да се промени, да приеме Бога. В Древен Египет, за да премине човек оттатък, трябва да приеме бог Анубис в себе си.
В българската иконография имаме две ярки изображения на Пресвета Богородица. Едното е с разперени ръце, а в нея има сфера с лика на Христос. Втората е Богородица с крила. Крилата не показват, че Божията майка трябва да лети. А защото те символизират обема на света, който е под нейната закрила.
В църквата „Свети Илия“ в с. Кипилово по стените са изобразени сини лотоси. Типично древноегипетски символ. По арките има кръстосващи се стебла и едно трето, което ги разделя. Това е древноегипетският символ за вечен живот. Той е изобразен по облегалките на древните тронове.
Не пропускайте видеото долу. От въпросите на Стойчо Керев и от отговорите на доц. Вачкова ще научите непознати факти.
