От тази година в църковния календар ще бъде вписано още едно име на нов светец. За християните това е един велик духовен момент, понеже във венеца на най-праведните блести името на още един от най-достойните
За обикновения човек, това е още една възможност за търсене на помощ от Всевишния чрез застъпничеството на най-новия православен Светец.
Новият светец се казва Паисий Светогорец.
На заседание на Синода при Вселенска патриаршия, проведено на 13 януари е извършена официалната канонизация на стареца Паисий Светогорец за нов православен светец.
Свети Паисий Светогорец (наречен е така по името на Света гора, Атон, където е бил монах дълги години и където е постигнал огромни духовни прозрения) е роден през 1924 г. в Кападокия (Турция).
В Кападокия са родени още Свети Сава Освещени (5 декември), Света Нина (14 януари).
От ранно детство Свети Паисий Светогорец живее в Гърция.
През 1950 г. Свети Паисий Светогорец е подстриган за монах. Голяма част от своето монашеско служение е извършил в манастира Стомио и в манастира „Света Екатерина“ в Синай.
Своето служение старецът Паисий извършил с изключително смирение и висока отговорност. Като награда Всевишният му дал възможност да се възползва от различни духовни дарове, до които обикновеният неслужил човек почти не може да се докосне.
Затова пък старецът Паисий обичаше да контактува с вярващите, които отиваха да търсят Божията благодат на Атон и винаги ги поучаваше бащински как да държат правилния път в живота, как да не се поддават на различни страсти и да откриват Божията любов около тях.
През годините са направени много фотографии на стареца Паисий, както и много вярващи пазят жив спомена за него, защото Господ прибра душата на праведника на 29 юни/12 юли 1994 г.
Мощите на стареца Паисий са били погребани в женския манастир „Св. Йоан Богослов“, находящ се в местността Суроти – тя е разположена на пътя от Солун към Света Гора.
От 2015 г. в църковните календари на православния свят името на Свети Паисий Светогорец ще бъде вписано на 29 юни, а в Руската, Грузинската и други църкви по стар стил на 12 юли.
Вече са направени икони с лика на Свети Паисий Светогорец.
Вярващите могат да се обръщат към новия Светец с молитви – Преподобни отче Паисий Светогорецо, моли Бога за всички нас!
Свети Паисий Светогорец е преподобен, а не е мъченик. Всички монахини и монаси, които служат на Всевишния се наричат и преподобни.
Мъченици са онези, чиито живот е бил прекъснат чрез издадена присъда и някакъв вид екзекуция – обезглавени, изгорени, разкъсани от зверове.
Из мъдростта на Свети Паисий Светогорец
1. В трудните моменти се създават най-силните и здрави приятелства, които се превръщат в братски отношения.
Старецът Паисий Светогорец дава пример с война, в която е участвал. На фронта се събрали различни светски хора, които не се вълнували от Библията и от религията, но трудностите във военното време така ги сплотили, че те започнали да се наричат братя.
Когато един от тях починал, на неговото погребение се събрали всички живи от различни краища на страната.
2. Настаналото отчуждение между хората е против волята на Бога
Старецът Паисий Светогорец говори за нежеланието на хората да контактуват със себеподобните си.
Всеки е свидетел как в големите кооперации живият хора, които даже не се познават по физиономия, да не говорим, че нямат никакъв контакт.
За християнина е важно да бъде заобиколен от добри хора, с които да взаимодейства емоционално, интелектуално и да си помагат взаимно.
3. За Божията Любов
Светският човек трудно може да усети Божията Любов и да я оцени, независимо, че тя го обгръща ежедневно.
Монахините и монасите, които са изолирани от светската суета най-ясно могат да усетят Божествената Любов.
По този повод Свети Паисий Светогорец казвал, че от безкрайното количество човек може да приеме само толкова Божествен заряд, колкото големи са му батериите.
Колкото един човек е по-духовен, толкова по-големи са неговите вътрешни батерии и по-развити са неговите сетива.
Една от задачите на настоящия живот на всеки един от нас е да стане по-духовен, за да може да разшири своето съзнание и да прозира невидимите дарове много по-ясно.
Колкото и изтъркано да звучи, но трябва да станем по-добри.
Не трябва да бъдат пренебрегвани 10-те Божии заповеди, защото те са важен морален кодекс.
Хората трябва да се отърват от завистта и злобата, от порочните страсти, от изкушенията на живота, включително и на плътта.
Който успее да го постигне с помощта на пости, молитви, водене на рационален, но и морален начин на живот, след време сам ще осъзнае, че е направил скок в своето духовно развитие.
Тогава ще започне да възприема повече от невместимата, безграничната и неизчерпаема Божествената любов.
