Празникът е познат още като „Прошка“
Утре е Сирни Заговезни и е добре да спазите тези няколко обичая, за които се твърди, че носят здраве и късмет.
Сирни Заговезни е един от важните зимно-пролетни празници в народния календар. Той се отбелязва точно седем седмици преди Великден и винаги се пада в неделя.
Трае една седмица и през това време се изпълняват различни обичаи. Това е и времето на кукерите, които според народните вярвания са натоварени със задачата да изгонят злите духове.
На празничната трапеза задължително трябва да присъстват яйчени и млечни продукти, както и сарми. Баницата със сирене, вареното жито и халвата с ядки, също са неизменна част от трапезата за Сирни Заговезни.
Преди години, когато нашите баби и дядовци, са били моми и ергени, е имало обичай ергените да изстрелват чрез примитивно направен лък запалена стрела в двора на онази, която харесва. Семейството на момата стояло будно до късна доба, за да гаси огъня от стрелите. Самата мома пък ги събирала. Онази, която съберяла най-много стрели от двора си, била обявявана за най-лична и харесвана мома.
В двора на момичетата, които момчетата харесвали пък се хвърляло кръст.
В неделния ден се връзвали люлки, на които момите и момците от селото се люлеели за здраве.
На този ден все още се палят огньове и след като огънят поутихне, се прескача за здраве. След това около него се пеят песни и се играят хора.
В някои краища на страната все още се изпълнява и т.нар. обичай „Оратници“. При него стопаните завъртат над главите си факли от слама. Смятало се, че по този начин се прогонват бълхите от къщата.
Другият задължителен обичай на този ден е „Хамкане“-то. На червен конец се завързва парче бяла халва или пък варено яйце и се закача за тавана. След това най-възрастният мъж в дома завърта конеца в кръг и всички от семейството (главно децата), се опитват да хванат халвата с уста, без да си помагат с ръцете.
Смята се, че който успее в това начинание, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Прието е на Сирни Заговезни по-младите да посетят дома на по-старите в семейството (най-вече на родителите, свекър, тъст, кумове, по-големи братя или сестри), за да поискат прошка. Целува се ръка на по-възрастните и се казва: „Прости“.
Това е моментът, в който можете да поискате прошка за прегрешенията през годината. Именно поради тази причина празникът е познат още като „Прошка“.
