Къде отлита душата ни, след като умрем?
Умира ли душата ни, след като се преселим в отвъдното. Това се питат и опитват да разгадаят учените.
Вярва се, че след като напусне мъртвото тяло душата успява да запази за известно време личностните качества на починалия човек.
Запазват се и всички роднински връзки, които са съществували през земния живот.
Това се получава, защото в продължение на първите четиридесет дни се запазва материалната сила и енергия, която съхранява състоянието на личността.
В течение на тези дни, докато се разпадне жизнената сила душата на починалия се намира близо до роднините.
Тя вижда и чува всичко, което роднините и правят, как тъжат и оплакват мъртвия човек.
След изтичането на тези четиридесет дни материалната жизнена сила на мъртвия се разпада и изчезва.
Когато отмине всичко това душата се концентрира в малката светеща точка, която вижда.
Тази точка придобива по-големи или по-малки размери, в зависимост от духовното развитие на човека.
Пред душата се разкриват спомените за всички предишни нейни превъплъщения. Тя преминава през състоянията на тези личности и се изкачва в ниво на индивидуалност.
Според учените, душата ни се съхранявана в микрочастици в нашия мозък.
Спецовете ги наричат „микротубули“. Оприличават ги на своеобразен хард диск, в който е записано нашето съзнание.
Те правят паралел с програмите, записани в диска на персоналния компютър.
До това съждение са стигнали р-р Стюарт Хамероф и Сър Роджър Пенроуз от университета Оксфорд. Те работят от 1996 върху революционна теория за човешкото съзнание.
Специалистите са категорични, че щом мозъка умре,„програмата“, наречена съзнание не се изтрива.
Тя се връща обратно във вселената, откъдето е дошла първоначално.
В момента, в който мозъкът спре да функционира, микротубулите изгубват тяхното квантово състояние.
Само че цялата информация на съзнанието се запазва и се връща под друга форма.
Това на практика означава, че нашата душа буквално отлита в далечния космос. А може би към нещо по-добро, категорични са учените от Оксфорд.
