Дивите деца не са само мит, а и реалност
Дивите деца са привличали обществената и академична аудитория. Те не са само в книгата за „Маугли”, а съществуват и в действителност.
Семейството, което включва вълци, кучета и лисици са класически родители.
Те могат да полагат грижи и за „диви деца”.
Знаем легендата, според която основателите на Рим, близнаците Ромул и Рем, били откърмени от вълчица.
Децата-вълци от Миднапур е известен исторически случай.
Това били две малки момиченца, които живеел в бърлогата на вълчица, заедно с малките й.
Те не говорили, но издавали звуци, подобни на вълчица. Дивите деца ходели на четири крака и ръмжали като малки вълчета.
Когато били отведени в сиропиталищетоq предпочитали да контактуват с кучетата, отколкото с останалите деца.
Три годишно дете от Уганда през 1988 година бяга от дома си, след като вижда как баща му убива майка му. То е „осиновено” от стадо южноафрикански маймуни.
И от тях се учи как да си намира храна.
То се оказало по-социализирано. Защото, след като се връща в „цивилизацията”, разказва за преживелиците си в джунглата.
Вълците и кучетата са социални животни. Могат да установяват приятелства и с други животни, които по принцип са тяхна храна.
Вълк в плен се сприятелява със старо магаре, което е вкарано при него, за да го използва за храна.
Лъвица от резервата за диви животни в Кения „осиновява” няколко пъти малки антилопи орикс за период от няколко години.
Друг пример описва затрогващ случай. При него при нападение на две лъвици над стадо павиани, една от майките умира. Но малкото продължава да сучи от нея.
Това трогнало една от лъвиците и тя вместо да си го хапне, го поставя между лапите, за да суче. После го поставя на едно дърво, за да е в безопасност и го издига нагоре.
Документиран е и друг случай за едно диво дете. Годината е 2015. Недохранено и зле гледано дете в Чили е намерено от властите да суче от кучето на комшиите.
Животните са способни на поведение и действия, които преди се считаха, че на които са способни само човешките същества.
