През 1970 година на Колския полуостров в СССР започва изкопаването на най-дълбоката дупка в историята на човечеството – СГ-3, която изследователите на мистерии свързват с т.нар. „звуци от ада“
Самата дупка е част от мащабен геоложки проект, чиято главна цел е достигането до т.нар. граница на Мохоровичич, разположена между земната кора и най-горната част на мантията, на около 15 хил. метра дълбочина.
През 1983 година е достигната дълбочина от 12 066 метра и изследователите решават да спуснат микрофон, чрез който да запишат характерния звук от движението на литосферните плочи.
Това, което последва обаче, шокира всички, тъй като до ушите им достигат някакви ужасяващи човешки писъци на невъобразимо множество („звуци от ада„), които просто противоречат на здравия разум и нормалната логика, тъй като става въпрос за изключително екстремни условия, които по никакъв начин не предполагат нещо подобно. Всичко това е последвано от нова шокираща изненада – оглушителен взрив и появата на някакво невидимо, но напълно осезаемо за всички непосредствени очевидци там зловещо присъствие, което още повече засилва угнетяващото впечатление от току-що чутите „звуци от ада“.
През 1990 година е достигната дълбочина от 12 262 метра, а две години по-късно целият проект е замразен, а загадъчните „звуци от ада“ и до днес са обект на всевъзможни хипотези, опитващи се да обяснят тайнствената им природа.
