Силвия Пеева е на 25 години от гр.Търговище. От малка проявява интерес към българското народно творчество, чете с огромен интерес български народни приказки! Постепенно през годините започва да се увлича и по писатели като П. Яворов, Е. Багряна, Б. Димитрова, Д. Дебелянов, Е. Ремарк, Х. Букай.
Наскоро живота я отвежда към далечна Германия, където започва да пише стихове. За себе си казва: „Пиша стихове сравнително от скоро, но поезията и четенето са ме съпътствали през целият ми живот”.
Истинската й мечта е да издаде своя стихосбирка и да радва колкото се може повече хора с творчеството си. На вашето внимание са стихотворенията: „Смисъл“, „Стихия“ и „Самодива“ на Силвия Пеева.
СМИСЪЛ
Нека бъда първата глътка кафе
и звукът от будилника сутрин,
слънчев лъч, галещ твоето лице
и съобщение за добро утро.
Нека бъда пътят по който вървиш
и всеки пейзаж, запечатан в ума ти,
това, за което мечтаеш, когато мълчиш,
ангелът, бдящ над теб във съня ти.
Нека бъда различното в делника сив,
онзи трепет от ляво, звукът от смеха ти,
нека до мен почувстваш се жив
и смисъл да бъда на всичко в света ти.
Силвия Пеева
СТИХИЯ
Ако стихия си, ще те наричам огън,
където стъпиш, ражда се пожар.
Сърца изпепеляваш до основи
и на душите ставаш господар.
И огънят си има своя слабост,
дори да бъде капчица една.
За миг превръща се в жарава
усетил силата на любовта.
Ако стихия си, ще те наричам вятър
от полъх се превръщаш в ураган.
След себе си оставяш пустош,
в светът на малки части разпилян.
И вятърът си има своя стряха,
където тихо вечер да замръкне.
И сгушен заедно с нея
да дочака магията на идващото утро.
Неспирно в буен огън ще танцувам,
и с ветровете силни ще се боря.
Светът ти със любов ще нарисувам,
ако стихия съм, ще се наричам твоя.
Силвия Пеева
САМОДИВА
Ще ти разкажа приказка една,
написана от малка самодива.
Във думите дали ще се познаеш,
магията дали ще те достигне.
С усмивка тя ще те посрещне
и с красотата си ще те омае.
Не знае бъдещето ти какво е,
но как във нея да се влюбиш знае.
Със меден глас ще те повика,
в очите си нощта е скрила.
За миг тя сякаш е богиня,
в ръцете и е твоята сила.
Сърцето ти за нея бие,
в косите и заспиваш нощем.
С прегръдката си ще те стопли,
в душата и бушува огън.
И щом погледнеш към луната,
ослушай се за песента и.
С целувка тихичко във мрака
тя вечен спомен ще остави.
За теб ще се превърна в самодива,
и в самота да те оставя няма.
Защото приказката е красива
щом краят и написан е от двама.
Силвия Пеева
