Проф. Филипов за пореден път, завладяващо, ни разходи в открития Космос. Разкрива пред нас тайните, с които Вселената ежедневно ни пленява
Проф. Филипов гостува в поредицата „Без формат“ на Etv Haskovo Novini.
Разговорът с Христина Котларска е свързан с Космоса и последните открития на НАСА.
НАСА оповести, че телескопът „Спитцър“ засече 7 планети, чиито размери са колкото Земята. Тези планети обикалят около една звезда, както планетите от нашата галактика обикалят около Слънцето.
От НАСА смятат, че поне на 3 от тези новооткрити екзопланети има условия за живот. Тези планети се намират на разстояние от 40 светлинни години.
По този повод Христина Котларска покани проф. Лъчезар Филипов, за да обясни какво представляват тези екзопланети и дали наистина може да има условия за реален живот.
Проф. Лъчезар Филипов обяснява, че тази система не е открита сега, а преди няколко години. Но понеже са правени изследвания в търсене на зона за живот, информацията не е била оповестена публично.
Зона за живот означава температурата да бъде в рамките от минус 50 до минус 20 градуса като минимални стойности и до 100 градуса максимални стойности. При 100 градуса имаме кипене на водата.
Земята е най-добрата планета за живеене, защото има течна вода.
Марс е имал вода, но след някаква катастрофа се е лишил от тази вода.
Първите планети, които са открити в миналото са били Сатурн и Юпитер, понеже са големи.
В миналото малките планети не са можели да бъдат виждани, поради недобре развитите технологии.
Ломоносов е успял да наблюдава небето и да види, че Венера има матова повърхност. Т.е има атмосфера.
Разработена е нова технология – изпращат сондата Кеплер на проучвания в Космоса.
Апаратурата е толкова чувствителна, че може да усети и най-малките вибрации.
Чрез този апарат през последните 20 години са открити много планети, а от тях поне 800 имат малък размер като Земята.
Учените търсят планети, които приличат на Земята – имат течна вода, озон, а радиацията не е страшна.
Големият късмет на Земята, е че имаме 2 – 3 прахосмукачки за астероиди. Това са Юпитер и Сатурн.
Който астероид успее да премине през този филтър, Луната го прибира. Затова повърхността на Луната е надупчена и прилича на кора за яйца.
В науката трябва много пъти да се правят проверки, преди да са направят крайни заключения. Важно е да бъде обследвана атмосферата на тези екзопланети – кислород, водород, фосфор или сяра.
Но с тези методи, които все още се използват, не може да докаже дали там има реален живот.
Проф. Филипов участва в международна среща. Неговите колеги от чужбина казват, че трябва да се търси хлорофил.
Преди години руснаците правят експеримент. Те изпращат кораб в Космоса, обръщат го към нашата планета и правят заснемане. Тези изследвания не могли да покажат, че на Земята има живот.
Проф. Филипов обяснява, че все още сме доста назад в своите знания и възможности.
Има наука астробиология. Тя иска да докаже дали има реален живот в Космоса.
Най-лесният начин да се докаже дали има живот на тези екзопланети е като се стъпи на тях. Има планети, които са покрити с ледена покривка, а под тях течна вода.
Това напомня на полюсите на Земята. Делфините са форма на разумен живот на Земята. Сега се установи, че те комуникират посредством реч с определен словоред.
Защо делфините не са станали хора?
Проф. Филипов смята, че в тази водна среда на планетите, може да има разумен живот, който дори може да прилича на делфините.
Водната среда е много важна. В нея процесите се случват по-бързо, включително и преноса на информация.
Небето около Венера я кърваво червено, понеже има много сяра в атмосферата.
Небето над Марс варира от бяло към синьо. Атмосферата е разредена, но има наличие на тези газове.
Над Земята небето е синьо, поради наличието на кислород, казва проф. Филипов.
Методи за определяне размера на екзопланетите.
Първо се отразява фактът, че една такава планета съществува. След това трябва да се изчисли масата на самата планета.
Планетарните системи, според старите учени, се създават по следния начин.
Първо трябва да има звезда. Около нея се образува междузвезден газ. Всичко се събира около центъра, където ще се образува бъдещата звезда.
В зависимост от газа, който се събира, зависи каква звезда ще се образува.
Колкото гравитацията е по-силна, толкова температурата е по-висока. Свиването спира.
Има догатки, че между Юпитер и Марс е имало планета – Фаетон, която в далечното минало е съществувала и после се е разрушила. Може би заради нея е погинал животът на Марс.
Още любопитни факти ще научите от въпросите на Христина Котларска и от отговорите на проф. Филипов от видеото долу.
