На 18 януари почитаме велик светец, който живял и в България
Професионален празник празнуват някои занаяти и професии. Слагаме празнична трапеза. Честит Имен Ден!
Свети Атанасий Велики има огромни приноси за развитие на християнството. Два пъти в годината му отдаваме почит. Освен на 18 януари и на 2 май.
Свети Атанасий Велики достигнал до велики духовни прозрения, едно от които е красноречиво – „Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог“.
Свети Атанасий Велики е роден през 296 г. в град Александрия – главен духовен и интелектуален център в Египет. Там се намирала и древната Александрийска библиотека, която в миналото била запалена. В Египет са родени други големи и обичани светци Свети Антоний Велики и Свети Мина.
От ранни години Свети Атанасий се посвещава в служба на Всевишния като става монах. Когато навършил 23 години, Свети Атанасий бил ръкоположен за дякон. След 5 години вече е епископ. През 328 г. бил избран за патриарх на Александрия. Заема поста до 373 г., когато предава Богу дух на 2 май.
Свети Атанасий Велики е автор на книгите „Четири слова против ариантите“, „Книга за Светата Троица и за Светия дух“, „Слово против езичниците“. Свети Атанасий, патриарх Александрийски взема активно участие във втория Вселенски събор. Първият е проведен през 325 г. под покровителството на император Константин Велики (честваме го на 21 май), който прекратил гоненията над християните.
Вторият Вселенски събор е проведен от 343 до 344 г. Съборът се е състоял в Сердика (днешната София) и е наречен Сердикийски. Значимото събитие се състояло в по-стария храм, върху който днес е издигнат храмът „Света София“ и в манастира, който се намирал на мястото на Южния парк и в кв. „Лозенец“ (улица „Козяк“).
В Сердика през 343 и 344 г. се събрал духовният елит от много държави по инициатива на императорите Констанций Втори и Констанс, за да бъде запазен мирът в Римската империя.
За България е огромна чест, че Свети Атанасий (светец от такъв висок духовен ранг), живял известно време по нашите земи. Александрийският патриарх Атанасий пропътувал огромното разстояние от Египет до Сердика, за да отстоява църковното учение. Точно в стария храм под днешния храм „Света София“ е утвърдено православното учение на Светата Троица.
Свети Атанасий страстно и горещо се противопоставял на арианството и на Арий. Затова е еднакво добре уважаван и почитан не само от православните християни, но и от римокатолиците, протестантите и от древноизточните църкви.
Имен ден на 18 януари празнуват Атанас, Атанаска. Наска, Наско, Наца, Нацка. Танас, Танаска, Таньо, Танка, Теньо, Таско, Таска, Живко, Живка.
Не трябва да бъркате Свети Атанасий Велики със Свети Атанасий Атонски, чиито чудотворни мощи се намират на Света гора. Той живял през 10 век и паметта му почитаме на 5 юли. Повече научете за него ТУК.
В народните вярвания великият празник на Свети Атанасий Велики е известен като Атанасовден.
Свети Атанас е почитан като властелин на ледовете, зимата и снеговете. Старите хора в миналото с особено нетърпение посрещали Атанасовден, защото го приемали като средата на зимата. Старите българи вярвали, че Свети Атанас е млад и силен мъж, който язди бял кон. Той се качва на планината, за да прогони зимата и да повика лятото. Затова наричали празника „Среди зима“.
На Атанасовден празнуват занаятчиите ножари, железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете). В РЕМО „Етър“ край Габрово и днес работят талантливи ножари, които изработват красиви и остри ножове по уникални стари български технологии.
В миналото приемали Антоновден като празник, на който чумата трябва да бъде омилостивена. За Атанасовден битувало вярването, че синята пъпка (антракс), шарката и чумата са безсилни да разболяват деца и възрастни. Затова жените отново пекат малки питки, които дупчат с вилица по кората, за да не може шарката да дупчи кожата по лицето на малките деца.
Жените отново не шият и не плетат, за да не се убодат, понеже през тези дни раните трудно зарастват. В някои части на страната за Атанасовден правят курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и против различни болести. Не случайно пилето (в краен случай кокошка) трябва да има черна перушина. Вярва се, че тя притежава магична сила – пази от болести, уроки и магии.
Друга характерна храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, пише българският етнограф Симеон Дочев. Ако времето е хубаво, в миналото излизали на поляната, за да извият хора и да се люлеят на люлки.
На видеото долу е манастирът, основан от Свети Атанасий в България, който фунционира и днес. Там има аязмо с лековита вода, която лекува много болести.
Не е имен ден, но на 18 януари почитаме паметта и на Свети Йоаким, патриарх Търновски.
