От Митрополит Антоний и Кристиан Кръстев научаваме полезни неща за вярата. Един духовник и един светски човек преоткриват ежедневно Господ и споделят с нас своя опит
Храм „Свети Йоан Летни“ е построен през 1350 година.
Под язовир Пчелина се намира село, потопено през 70-те години на 20 век.
Животът прилича на монета – има две страни.
Видима и невидима – светска и духовна.
Ясно изразени и двете страни на живота откриваме в личността на Кристиан Кръстев.
Кристиан Кръстев гостува в авторското научно-популярно предаване „Знаците“ на Ива Сапунджиева.
Много българи го познават като предприемач, общественик и бивш министър на транспорта.
Малко българи знаят, че паралелно със светските ангажименти, Кристиан Кръстев е иподякон – свещенически сан, който му позволява да участва в богослуженията в храма.
Кристиан Кръстев се свързва с вярата чрез митрополит Антоний.
Негово Високопреосвещенство Антоний е митрополит на Западна и на Средна Европа.
Митрополит Антоний коментира, че липсата на вяра и духовност водят до деморализация на обществото.
В момента ние се нуждаем от вярата много повече откогато и да било.
С вяра в Христа трябва да възпитаваме подрастващите. В противен случай няма да има здраво общество.
Настоящият момент е критичен, заради ислямизацията на Европа и зловещият тероризъм, който се вихри.
Крайностите във всяка една религия води до изопачаването й.
Христос е истината и животът.
Христос ни призовава да се обичаме един другиму. Да живеем в мир с всички човеци.
Без значение тяхната раса, цвят на кожата, дори религия.
Бог е създал Земята, за да можем да живеем всички заедно на нея.
Да използваме всички блага, които Бог е сътворил, но също така да пребъдем единни в любовта си.
Иподякон Кристиан Кръстев коментира въпроса с молитвите.
Никога не трябва да се молим с молби нещо да не се случи.
Не трябва да казваме „Не ме наказвай, Господи“, а да се молим „Благослови ме, Господи“.
Това правило трябва да важи и в живота.
Не трябва да тръгваме с отрицание, а с позитивно желание.
Не трябва да се молим на Господ, само когато имаме нужда от нещо.
Молитвата трябва да бъде част от нашия живот. Чрез нея трябва да и да благодарим за благата, които имаме.
Най-голямото ни благо е самият живот.
Митрополит Антоний обяснява, че молитвата „Отче, наш“ ни е дадена от Иисус Христос.
Той заръчал на своите ученици и последователи да се молят така.
Тази молитва е пример как трябва да се молим.
Тя регулира отношението на вярващия към Бога и към своите ближни.
Молитвата „Отче, наш“ ни препраща към Божиите заповеди да обичаме Бога, да обичаме ближните, да обичаме себе си.
Молитвата показва една изключителна йерархия – любов към Бога, към хората и накрая към нас.
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на Небето, тъй и на Земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
Всеки човек има ангел-хранител.
Той го получава в момента на Светото кръщение.
Господ първо създава невидимия свят – това са ангелите, обяснява митрополит Антоний.
Ангелите са създадени да бъдат в услуга – вестители на Божиите тайни.
Онова, което не можем да видим с нашите физически очи, го чувстваме с нашите духовни очи.
Когато свещенослужителите извършват Света литургия на Земята, тя паралелно се извършва и на Небесата.
Митрополит Антоний съветва да вярваме в съществуването на Ангелите и на невидимия свят.
Но също така да не залитаме в нездрава мистичност.
Трябва да бъдем здраво стъпили на Земята, за да изживеем своя земен живот пълноценно.
Още важна, изключително полезна и интересна информация ще научите от въпросите на Ива Сапунджиева; от отговорите на митрополит Антоний и на Кристиан Кръстев.
