Евтим Евтимов обичаше живота, любовта и виното, които възпя в стотици стихове, затова ги познават малки и големи
С любовната лирика на големия талант израснаха поколения българи, защото бяха изпети от най-обичаните български изпълнители като Веско Маринов, а музиката написаха най-добрите родни композитори, сред които е дългогодишният приятел Тончо Русев.
Излязъл извън рамките на любовната лирика, Евтим Евтимов показа, че е чудесен поет на патриотична лирика и написа през 2010 г. стихотворението, което днес е химн на МВР „Родната полиция ни пази“.
И всичко пак е вечно
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
*************
Обичаш ме
Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
**********
Вино и любов
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи.
**********
Жена на балкона
Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.
За такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
дяволското ми сърце призна,
че глава и къща се залага.
Колко огън, колко нежен плен
има в двете й очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.
**********
Готов съм зарад теб да вляза в ада
Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти – невинен – ме виниш.
И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.
***********
Поклонението пред тленните останки на големия Евтим Евтимов ще се извърши на 10 юни 2016 г. (петък) от 11:00 часа във фоайето на Народния театър.
Дълбок поклон пред светлата памет на Евтим Евтимов – талантливият човек, който накара българите да обичаме още по-силно живота и любовта!
*********
