Тайната на българите излезе наяве – вижте сензацията!

Край Първомай беше разгадана уникална находка, която е способна да разтърси цялата световна история

Изследователят Павел Серафимов предизвика трус в историческите среди. Той направи свое сензационно откритие край Първомай, след което публикува разказ и снимки от мястото в своя блог sparotok.blogspot.nl.

Според него Ванга е напълно права в пророчествата си, че в близко време ще бъдат разкрити някои тайни и истината за българския народ ще заблести с нова светлина пред света. Имайки предвид, че у нас се намира най-древното колело на планетата, както и най-старото обработено злато, то изненадите може би тепърва предстоят.

По земите ни са се издигали първите градове в Европа – постройките в Провадия и Юнаците, които идват отпреди 6500 години. Балканите са дали пример за развиването на земеделие и скотовъдство, желязото е било подлагано на подобрение отново тук най-рано, векове преди ковачите на римляни, германи и ибери да започнат да се занимават с тази дейност.

Не на последно място трябва да се спомене и писмеността, която е изобретена не къде да е, а на родна територия. Керамичните знаци на съдове в Градешница, Караново и Хотница, на които са се натъкнали археолозите, са създадени във време преди клинописа в Шумер и йероглифите в Египет – поне 1000-2000 години, което свидетелства за изключителните умения на предците ни.

В днешно време обаче съществува яростна съпротива против теорията, че траките са имали писменост, че са били първите, които са използвали буквите. Умишлено е поддържана с години заблудата, че сме взели азбуката от гърците, когато са правени надписите от Ситово, Кьолмен, Езерово, Браничево, Надарци, Тиана, Птерия и прочие. Само че въпросните знаци са толкова различни от оригинала и не става дума за копие на каквато и да е гръцка азбука.

Специалистите обаче не се вглеждат в тези детайли, те дори пренебрегват казаното от Алкидамант, който заявява, че тракиецът Орфей е създателят на буквите. Може думите му да не са популярни, но то се потвърждават и от Диодор Сицилийски. Еврипил също е говорил за тракийската писменост. В допълнение трябва да се каже също, че фригийските монументални надписи по фасадите са били изсечени в период, когато гърците са водили все още почти номадски живот.

Учени като Вл. Георгиев и И. Дуриданов бяха категорични в определението си за паметниците в Градешница, Караново и други райони, че са тракийски, но българите останаха в типичното си информационно затъмнение. Подобни важни данни не успяват да стигнат до масовата публика. Тя все още е незапозната с откритието на Петер Ван Сусберген, който съобщи за многобройни тракийски лични имена, на които се е натъкнал в минойски и микенски документи. Сред тях са Арей, Питак, Резос, Одрис, Перкон, Гетас.

Вероятно не подозирате също и за позицията на д-р Харалд Хаарман по отношение на употребяваните на остров Крит и голяма част от Гърция писмености Линеар А и Линеар Б, които произхождат от древната Дунавска писменост. Преди него Владимир Георгиев също обърна внимание на сходството на знаци от ранната критска писменост и тези от Караново и Градешница.

На практика авторите на минойската и микенската писменост са предците ни в лицето на траките, известни в по-нови времена като българи.

Линейната керамика е също едно от доказателствата за присъствието на дедите ни на остров Крит. Първите образци идват от Балканите и Черноморските степи, 6000-5000 г. пр. Хр., а на Крит такива съдове се появяват в края на 3000 г. пр. Хр., където се доразвиват и усъвършенстват. Проф. Бедрих Хрозни разглежда въпроса още преди 70 години в труда си “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”.

Паралелно с линейната керамика се ражда и древната писменост в Крит. Древните критски топоними Ида, Кносос, Пергам, Гортиния, Даво, Капа са все от тракийски произход. Кносос е сродно на родния топоним Книшава – местността в Рила, чието име се тълкува като изкоп, ерозирало място, характерно и за терена в минойската столица.

Ключовият момент до скоро беше, че липсва свързващото звено, което даваше повод да има съмнения, че предците ни са създателите на писмеността. Това вече не е проблем. Говореше се за прекъсване на традицията от Неолита и Халколита с тази от Средната Бронзова Епоха. Знаците от Караново, Вълчи дол, Тартария са от 5000 г. пр. Хр., а Линеар А и Линеар Б – едва от 2000 г. пр. Хр.

Празнината е запълнена, благодарение на Паун Ташев, който откри недалеч от Първомай паметник, създаден в дълбока древност. Той е бил известен с името Писан камък – върху него са изсечени знаци, които са шест на брой и имат височина 35-50 см. Находката се оказва повече от забележителна! Касае се за първия монументален надпис в историята на човечеството. За да се установи от кога датира той, е трябвало да се направи сравнение на формите на знаците с епиграфски паметници през епохите. Определяната като гръцка и латинската азбука веднага са отпаднали от списъка с потенциалните възможности. Не е намерена връзка нито с хетския, шумерския или персийския клинопис. До някаква степен надписът е оприличен на хето-лувитските йероглифи от 2000 г. пр. Хр. Но самите знаци са разположени така, че веднага личат разликите с тях, а наподобяват на надписа от Булгар Маден в Анатолия – настояща Турция. С критската йероглифна писменост от края на 3000-началото на 2000 г. пр. Хр. също се открива прилика.

Павел Серафимов намира, че откритият надпис край Първомай принадлежи на Дунавската, Балканска и Староевропейска азбука, както я определят още специалисти като Хаарман Мерлини, Ръгли, Кейхил.

Забележителността на паметника може да се опише в няколко значими точки:
– върху него се намира най-древния монументален надпис
– чрез него ние разбираме, че е документирано най-старото име на Тракийския Херос
– показва се връзка с първата писменост

Въпреки тези съществени исторически сведения, в научните среди надали ще се вдигне голям шум, не и по традиционния начин, чрез разпространение с помощта на медиите, информиране на гражданите, споделя със съжаление Серафимов. Причината е, че според него родните експерти са крайно предпазливи и предпочитат да не излизат със сензационни версии, макар за тях отдавна да са налице редица доказателства.

Ние сме потомци на личности, които за своето време са били считани за богове, а загърбваме миналото си и дори не го познаваме, възмущава се още в своя блог Павел Серафимов.