На 26 февруари БПЦ и РПЦ канонизираха Свети Серафим Соболев за Софийски чудотворец. През годните е извършил хиляди чудеса
Свети Серафим Соболев пристигнал от Русия, за да се грижи духовно за руснаците, които живеят в София. Затова той служил в Руската църква „Свети Николай чудотворец“.
След неговата кончина, тялото е положено в мраморен саркофаг в криптата на храма, а вярващите отиват там, молят се на Свети Серафим, пишат бележки. По този начин комуникират с доказания чудотворец, а светият човек помага желанията, мечтите и нуждите на вярващите да бъдат изпълнени.
Докато бил свещеник, Свети Серафим Соболев постоянно комуникирал с вярващите и им давал ценни поучения.
Тази мъдрост и поучения са важни за нас и днес:
1 – Архиепископ Серафим казваше често:
„Когато умрем ще разберем колко близки са ни били Спасителят и Пресвета Богородица, колко са били снизходителни към нашите немощи и как са изпълнявали нашите молитви.”
2 – „Най-главното са кротостта и смирението, без тях телесните подвизи са нищо.
За телесните подвизи, в които липсва смирение, Господ наказва с блудна похот, за да смири човека. Без любов и смирение при телесен подвиг човек може да се превърне в бяс. Аз познавах един монах, който толкова постеше, че само носът му оставаше да стърчи, но беше толкова злобен, че не можеше човек да се приближи до него.”
По този повод послушникът попита: „Владико Свети, ами ако човек има любов и смирение, а преяжда, ще победи ли страстите?”
„Такъв човек ще бъде свиня и нищо повече, защото при истинската любов и смирение не може да има преяждане.
Любовта е свързана със страдания, с грижа за хората. Нима майката ще седне да преяжда, когато детето й е болно? Тя само за него ще се грижи и не ще мисли за храна. Св. Тихон Задонски често, когато се хранел, оставял храната си и заплаквал, като си казвал: „Ето, аз ям и пия, а има затворници, които няма какво да ядат”.
И никой не успявал да го утеши. Трябва да обичаме не само хората, но и Бога, а нали Нему не е угодно да преяждаме? От любов и смирение сам по себе си се явява постът. Всъщност любовта е смирение, а смирението – любов. От всички добродетели най-важно е смирението.”
3 – Послушникът запита: „Владико Свети, какво нещо е безмълвието? Нали не само оттегляне в пустинята?”
Архиепископът отговори: „Безмълвието е благодатна сърдечна молитва. Отец Иоан Кронщадски през цялото време е бил сред хората, непрекъснато е разговарял, а се е намирал винаги в състояние на безмълвие.”
4 – Дядо Владика разказва случай от своето детство:
„Когато бях още дете и се учех в духовното училище, на тръгване моята майка ми даваше две копейки за закуска.
Едната от тях редовно давах на една просякиня. Един път бях забравил парите вкъщи, а просякинята седи и чака милостиня. Тогава аз й казах: „Прощавай, мила бабичко, аз нямам нищо”.
А тя ме погледна и заплака. Аз я запитах защо плаче, а тя ми отговори: „Твоите добри думи са за мене повече от всякакви пари.”
И дядо Владика завърши: „Много хора има по света, които не са чули добра дума.”
5 – Дядо Владика казваше:
„Колкото и да ти е мъчно, все пак, старай се, принуждавай себе си, макар и през сълзи, да утешаваш ближния си.
Помни думите на Св. Антоний Велики: „Онзи, който оскърбява ближния, е подобен на дявола, а онзи, който го утешава, е подобен на ангел.”
6 – Архиепископ Серафим често казваше:
„Не бива да осъждаме. Ако някой съгреши, трябва да търсим извинителна причина за тази грешка, а не да осъждаме.
Нашето поведение трябва да бъде такова.”
Самият дядо Владика, когато му се налагаше да говори за недостатъците и пороците, говореше добродушно, като на шега и по този начин избягваше осъждането.
Още от мъдростта на Свети Серафим Соболев и Софийски чудотворец можете да научите ТУК >>>.
