На планетата Земя се раждат уникални деца, които виждат Ангели и знаят мъдрости, непознати дори за най-великите учени
Неговото име е Флавио Кабобианко. На пръв поглед той изглежда като всяко друго дете, но когато човек се запознае с него, открива, че Флавио е необикновен.
Първите хора, които били стъписани от неговите способности, били неговите родители.
Ако децата на 4-годишна възраст вече могат да приказват и знаят наизуст някое стихче или песничка, малкият Флавио започнал да разказва на своите родители какво представляват Ангелите, духовете, строежът на Вселената, как се изграждат причинно-следствените връзки.
В началото неговите разкази били все още изказани по детски, но въпреки това в тях прозирала мъдрост и богат набор от енциклопедични знания.
Родителите на Флавио записали всички негови „чудни“ разкази, които имали обем за една цяла книга.
После се свързали с издателство, което поело риска да издаде знанията на Флавио Кабобианко и така на пазара се появява книгата „Идвам от Слънцето – Ние всички сме частици от Бог“. Тогава Флавио бил на 11.
Книгата е преведена на български език и може да бъде закупена от книжарниците или взета от библиотеките.
******
Из книгата „Идвам от Слънцето“:
„Всички ние сме частички, излизащи от Бог. Това означава, че смъртта, като край на живота не съществува, животът продължава, по друг начин продължаваме да бъдем частички от Бога. Всички съдби формират общата съдба на човечеството. Бог се намира извън времето. Всичко, което се намира във времето започва и свършва.“
Флавио на 6 години
******
„Имам повече спомени от преди да се родя, отколкото през първите три години от живота ми. Преди да се родя виждах всичко, имах всички перспективи.
Погледът ми нямаше ограничения, защото нямах физически очи. За пръв път бях до една толкова плътна планета.
Преди това се подготвях, минах през различни планети и тренирах с материалното. То беше нещо, като да се науча да пиша във въздуха, без да използвам молив. Но това тук е много различно, много странно. Аз ще имам материално тяло. Нося с мен някои основни и важни данни за тук: Да и Не, време и пространство. Това е един свят на противоположностите.
Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две възможни майки— едната е със силно Его, другата е по-фина, т.е. както си е. Тази втората е свързана с друга светла топка, която блести много силно.
Сега мога да кажа, че цветът беше зелен и виолетов. Те ме привличат, защото са свързани с любовта. Те ще са мои родители.
Знам, че трябва да отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел, около него е тъмно. Когато го прекосявам, се чувствам много натясно, много изолиран.
Да се родя на този свят за мен е подобно на смъртта за хората. Минавам на един непознат и труден план. Когато влизам в майка ми започва физическият процес на моя живот.
Първо отивам в ума на майка ми, защото той е най-фината част, която намирам. От там управлявам развитието на моето тяло.
При раждането си аз все още оставам закачен за ума на майка ми, но тялото ми е вече на Земята. Мисля, че затова не си спомням първите три години от живота си.
Бил съм много обвързан с майка ми. След време майка ми разказваше, че през това време е виждала света по много странен начин, разбира се това се е случвало, защото аз се опитвах да разбера света посредством ума на майка ми.“
Флавио на 9 години
