Всеки християнин трябва да бъде извор на добродетели, които проявява скромно и ненатрапчиво
Добродетелно е да бъдем родолюбци и да вярваме в Бога:
„Надеждата е жива, че не всичко е загубено и че голямата ни просветителска и възрожденска православна мисия в Родината ни все пак ще се случи.
Народът не трябва да спи, а да е буден със широко отворени очи.
С нами Бог!“
“От тебе искам само едно: да повериш на Бога това, което от човешка гледна точка е трудно изпълнимо, за да се избавиш от стреса и напрежението.
Доверието към Бога е една непрестанна молитва.
Тогава ще имаш и вътрешен, и външен покой.”
Един от най-големите грехове е клюкарстването:
„Клюкарстването е социално явление, срещу което не е имунизирано нито едно общество.
Често клюката е безобидна, но понякога е явление с унищожителен ефект.
Лавината от думи действа на принципа на снежната лавина – винаги има невидим подстрекател, който отприщва разрушителната й мощ.
Достатъчна е една невинна дума, за да тръгне приказка, в чиято истинност да не се усъмни никой. Всъщност повечето хора не обичат истината и не я търсят!
Онова, което прави клюките интересно явление е, че те винаги започват невинно и без лошо намерение. Изглежда по-важно е не толкова какво казваш, а пред кого го казваш.
Има личности, на които клюките им се „лепят“ и те бързо-бързо ги разпространяват.
Тези хора не правят селекция за кого е клюката или каква е темата на самата клюка.
Те никога не се замислят за последиците от информацията, която се канят да разпространят, и винаги твърдят, че са я получили от „сигурен“ източник.
Така много бързо онова, което е започнало като невинна закачка, лесно и скоростно добива мащабите на напаст – обикновената „настинка“ се превръща в „грип“.
Клюката не се разпространява линейно, въпреки че на пръв поглед изглежда така. Тя се разпространява като кръговете във водата: една личност разказва нещо на няколко души, те от своя страна – на още няколко, и така до безкрайност.
За кратко време цялата общност може да говори за някого, а този, за когото се отнася клюката, дори да няма и представа за това.
Клюкарстването не познава нито времеви, нито културни граници.
Клюкарстват и бедни и богати, и висшисти, и среднисти, „вярващи“ и невярващи.
Клюката е опит да оправдаем собствените си грешки, коментирайки грешките на другите, и даже опит да скрием собствените си грешки.
Понякога ми е жал за личностите, които са постоянен обект на клюки.
Но повечето хора се боят повече от това, че ще бъдат забравени, че за тях хората ще престанат да говорят. Ако ти си безинтересен и скучен, никой няма да те обсъжда, никой няма да следи твоя живот.
Колкото повече говорят за теб, толкова повече ти значиш нещо.
Любимците на публиката се хранят с клюките за себе си като с хляб.
Клюката им помага да сътворят легендата на своя живот.
Ако никой не говори за теб, това би означавало, че животът ти не вълнува абсолютно никого.
Разпространява със скоростта на светлината и понякога взима жертви.
Клюкарстването е социално явление, срещу което не е имунизирано нито едно общество.
Мъдростта достигна до нас, благодарение на свещеник Васил Василев.
