Личната ми драма е страшна, защото не зная как да постъпя
Не намирам изход от личната си драма. От седем години съм омъжена, имам син на пет години. Аз и съпругът ми живеем при моите родители. Той е от Северна България. В началото на брака ни всичко беше прекрасно, мъжът ми бе мил и внимателен. Преди да се оженим, бяхме гаджета две години. Мислех, че това е мъжът на живота ми и преди той наистина беше такъв. Сега нещата са извън контрол. Не, че между нас има трети човек, напротив. Двамата ни разделя алкохолът, който трайно се настани там. Съпругът ми е железопътен служител, но от известно време стана поклонник на чашката. Повечето му колеги също обичат да си пийват и затова често закъснява, като се прибира в къщи на зиг-заг.
Промени се и като характер. Изчезна усмивката му, стана зъл, заядлив, непрекъснато ме хока и ревнува. Детето ми е свидетел на постоянни крясъци и викове, стана тревожно, нервно, стряска се на сън, децата му се подиграват. Мъжът ми често пада пиян на стълбището, прибирала съм го пред асансьора. Комшиите ме гледат снизходително и си шушукат подигравателно зад гърба ми.
Родителите ми също ми натякват, а аз съм поставена между чука и наковалнята. Аз обаче продължавам да си слагам розовите очила и се надявам да се оправи. Обичам го, дори започнах втора работа. Той все няма пари, не дава и за детето, нищо не купува в къщи. След като изтрезнее съжалява, обещава, че ще се промени. Плаче, кълне ми се, че ме обича. Мен и детето и обещава, че ще сложи точка на пиянството си и ние ще заживеем в рая.
До следващото напиване. Тогава като че ли излиза от него друг човек, съвсем различен, непознат. Започна и да ми посяга, а сина ни гледа и плаче.
А аз продължавам да търпя този тормоз, защото искам сина ни да има баща. Но осъзнавам, че това вече не е неговия татко и мъжа, когото обичах. Който трепереше за нас, уважаваше ме безкрайно и беше готов да сложи света в краката ми. Какво да правя, ще спре ли да пие някога? Моля ви, дайте ми съвет, помогнете ми.
