На 17 декември почитаме уважаван светец, починал преди 1660 години и спазваме народните традиции
Свети Антоний Велики е роден в Среден Египет през 251 година.
Произхождал от заможно семейство, а родители му били християни – копти.
Свети Антоний получил отлично светско образование, наред с домашното възпитание, което го оформило като един честен, почтен, праведен и силно вярващ човек.
От ранно детство Свети Антоний не обичал шумните детски компании и избягвал да играе с останалите деца.
Предпочитал да остава сам и да размишлява.
Когато навършил 20 години неговите родители починали. Останали само Свети Антоний и неговата сестра.
Младежът завел сестра си при познати християни, които полагали грижи за нея.
Наследеното богатство раздал на бедните.
Така свободен от земни ангажименти, Свети Антоний се посветил на Всевишния.
Първоначално започнал да живее в една изоставена колиба, която му осигурила покрив над главата.
След време се преместил и се настанил в руините до едно старо и изоставено гробище.
Когато навършил 35 години, Свети Антоний пресякъл река Нил и се заселил в района на Червено море. Там намерил едно планинско възвишение, в което се настанил.
Зазидал неговия вход и оставил един малък отвор, през който вярващи му носели хляб 2 пъти в годината.
Така скрит от света, Свети Антоний успял не само да оцелее физически, но и да развие невиждани дарби на прозорливост и чудотворство.
Когато достигнал до това ниво на духовно съвършенство, Свети Антоний се появил сред езичниците и успял да покръсти много от тях. Свети Антоний имал много ученици, на които преподавал Божието слово и ги учил на прозренията, до които достигнал скрит в пещерата.
Господ оставил Свети Антоний жив на Земята цели 105 години. До края на земните си дни бил жизнен, енергичен и здрав.
Когато навършил 104 години, Свети Антоний се включил в борбата на християнската Църква против арианската ерес.
За целта отпътувал за Александрия. Там влязъл в открита полемика с езичниците и еретиците, които съумял да победи. Този успех останал в историята на християнството под името „тържество на християнството“.
Няколко месеца след успешната мисия в Александрия, Свети Антоний започвал да усеща, че краят на земните му дни наближава.
Той повикал двама от най-близките си ученици и им поръчал къде да го погребат, но искал да стане тайно, за да не знаят хората къде се намират тленните му останки.
Свети Антоний напуснал нашия свят, озарен от блажена усмивка, защото бил приет в Царството небесно. Това станало на 17 януари 356 г. – преди 1660 години.
Независимо, че желанието на скромния Свети Антоний било никой да не узнае къде почиват неговите кости, волята на Всевишния била различна.
При царуването на византийския император Юстиниан, Светите мощи били открити, тържествено и с почести пренесени от необятната египетска пустиня в град модерния град Александрия.
След години пристигнали в Константинопол. От столицата на Свети Константин, мощите на Свети Антоний били отнесени във Франция – Сент Антуан Лабеи, където почиват и днес, поставени в масивен 114-килограмов ковчег.
В житието на Свети Антоний Велики има една изключително любопитна случка.
Докато бил в пустинята до Червено море, Свети Антоний бил подложен на сериозна вътрешна борба, изкушаван от Сатаната, така както и Иисус Христос бил душевно изтезаван приживе.
Докато водел вътрешната си борба, Свети Антоний постоянно призовавал Всевишния на помощ, но никой не идвал.
Случило се, че пещерата, в която живял Свети Антоний била нападната от свирепи зверове. Хищниците нанесли тежки рани по тялото на отшелника.
След като бил тежко ранен, Свети Антоний почувствал присъствието на Иисус Христос. Попитал го къде е бил, докато го викал на помощ толкова много пъти.
Тогава чул глас, който му казал, че винаги е бил до него, но не се намесвал, за да изпита неговото мъжество. Понеже Свети Антоний не се отказал нито за миг от трудностите, на които бил подложен, Иисус Христос излекувал неговите рани и му обещал да го надари с дарбата да лекува.
В годините на Средновековието, когато върлувала страшната чума, Свети Антоний се явявал на вярващите и им давал кураж.
В негова чест през 1070 г. християните основават Ордена на Свети Антоний.
Символите на Свети Антоний представляват Т-образен кръст; звънчета, с които неговите последователи привличали вниманието на хората, когато събирали волни пожертвования; свиня, понеже последователите му имали право да развъждат прасета; огън и един лъв.
На 17 януари имен ден празнуват Антон, Антоан, Тони, Тончо, Тонко, Антония, Антоанета, Антоана, Антонина, Антоанела, Антоан, Андон, Андония, Доника, Донка, Дончо, Донна, Драгостина, Тоника, Тонка, Тоня.
Имен ден празнуват големият български композитор Тончо Русев и талантливият актьор Тончо Токмакчиев.
Свети Антоний е покровител на редица професии като ковачи, месари, звънари, гробари.
Според българските народни традиции денят се нарича Антоновден.
Главен акцент е предпазване от различни болести.
На Антоновден жените не трябва да шият и или да плетат. Ако се убодат, раната няма лесно да зарасне.
Не се вари боб или леща, за да не боледуват децата от шарка.
Жените месят содени питки, които след отпуст църква (края на църковната служба) раздават за здраве на своите роднини, съседи и приятели.
Една питка задължително закачали на тавана. Наричали я „за белята“ и „за лелята“ – става дума за чумата. Тук откриваме връзка между католическите традиции и народните ни вярвания – Свети Антоний предпазва от чума.
Затова Антоновден е известен като Лелинден – лелята е нарицателно за чумата.
