Моята история може за някои да е кошмарна
Личната ми история може да буди завист, други пък ще ме осъдят жестоко. Но нещата просто се случиха. Омъжена съм и моят съпруг наистина е добър човек.Имаме и невероятно момченце, но нещата просто се случиха. Живях като в приказка до преди година и половина.Нищо не ми липсваше, не знам как и защо се случи, нямам никакво обяснение. Тогава се влюбих в своя колега. Той е с повече от двадесет години по-голям от мен, на 54. Има три брака зад гърба си, последната му жена знае за безкрайните му изневери, но го понася. Просто има такива хора. Той ме омагьоса с това, че умее да приказва и върши щуротии, като тийнейджър.
Само бях чувала за подвизите му с различни мадами. Може би това ме впечатли, защото не е някакъв красавец. Стана ми интересно, помислих че ще го кротна. Магията действа повече от година, крием се от хорските очи по заведения, хотелчета. Хубаво ми е да си говоря с него, а той, разбира се иска повече креватни гимнастики. Обожавам го, той твърди същото за мен.
Не знам колко дълго ще продължи това, но не искам да свършва.Успявам някак си да се изплъзна от съпруга си, като му казвам, че имам много важни срещи. Той ми вярва, защото досега не съм кръшкала от семейното ложе.
Сигурна съм, че и той не го е правил.Старичкото ми гадже също умее добре да лавира, още повече че жена му не му търси сметка, а и той наскоро й направи още едно бебе.И така в списъка му станаха четири, от трите му жени. Последната му съпруга е само с година по-голяма от мен, но той си е свикнал да хойка и вероятно няма да спре, дори да има и четвърта.
Насилвам се да го зарежа, но не мога, някаква сила ме тегли към него. Само като си помисля, че ще го видя, всичко в мен настръхва.Дано мъжът ми да не разбере, защото не искам да се разделям с него. Знам, че с колегата нямам бъдеще, той ще си остане вечния плейбой. Но и нямам сили да взема категорично решение.
