Феноменалната Слава Севрюкова имала уникалния шанс да се върне назад във времето и да наблюдава земните дни на Иисус Христос
Информацията от част 1 прочетете ТУК >>>.
„Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.
С времето Божият Син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.
Христос е Новият човек. Човекът – до края на задаващата се епоха (2 800 г.).
Носителят на добродетелите на Бъдещето. Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме… И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.
И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те – в тебе. Как? – С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпитания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. Ще станеш по-фин и добър. А също и брата, сестрата…“, писаха в slava-sevrukova.com.
„Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. Така съзирам Второто пришествие. Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спасителят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с „огнен меч“. Отново да напътства, да проповядва. Докога? Защо? Нима 2 хилядолетия не взехме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъвършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли?
Казано е: „Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря…“
Чуйте… Не красотата, доброто у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?
Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…”
„Къде е Той сега? И това съм се молила „да видя“, но ми се каза: „Не смей! Съставка на Бога е, част от Цялото.
Златисто-сребърно бисерно сияние, излъчващо Всемирна Любов. Светлина. Всемощна, необхватна, изгаряща. И Сила. Можеш да я почувстваш, не да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек в плът до Нея, мигновено ще бъде изпепелен.”
Из „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, автор Христо Нанев, издадена през 2006 г.
