В навечерието на великия празник Рождество, не трябва да забравяме истината за раждането на Младенеца Спасител Иисус Христос
Въпрос:
По какво можем да разберем дали дадено добро дело е Божие благоволение или вражеско изкушение, когато се случи да се съмняваме в това, тоест когато един помисъл ни подтиква да го извършим, а друг, обратно, пречи на извършването му?
Отговор:
Врагът има навик да скрива истината и да смесва доброто със зло.
Но по какво може да се разпознае истината?
Божието благоволение във всички наши намерения е кротко, благонадеждно и несъмнено. Не само в доброто ни дело, но и в беззаконието ни Бог ни дълго търпи с кротост и очаква нашето покаяние.
А по какво да разпознаем вражеския прилог?
Врагът обикновено ни пречи и ни отвръща от доброто. Но ако в нещо, което наглед е добро, умът се смущава и ни разстройва, прогонва страха Божий, лишава ни от спокойствие, така че без видима причина сърцето ни боли и умът ни се колебае, то знай, че това е вражески прилог и го отхвърли.
Вражеското е смущаващо, неспокойно и съмнително за ума във всичките ни намерения. Не на предразположението на сърцето ни трябва да вярваме във всичко, а трябва да разсъдим дали е полезно неразположението. А когато умът ни е притеснен от враговете чрез помисли и помрачение, тогава трябва напълно да оставим настрана всяка мисъл и разсъждение, защото не можем да познаем истината, докато умът ни не се очисти чрез молитва, тъй като тогава помислите се надигат в ума като мътна вода или блуждаят като облак и душевните чувства са безчувствени към всичко.
Затова нека желаещият да узнае истината да подбужда себе си дълго време към гореща молитва и към желаното дело – по време на молитва врагът не може да скрие истината, тъй като тогава няма власт. Можеш да изпиташ на практика истинността на такава вяра. Слава на нашия Бог вовеки.
Амин.“
Преп. Паисий (Величковски)
**********
Може ли да се спася извън Православната църква? Има ли Християнство извън църквата?
Тези често задавани два въпроса и мнения на отделни ,,християни’’, братя и сестри, подтикват моя християнски дълг и съвест да напиша долуизложеното за обща полза на всички нас.
Простете ако поради своята немощ, грях и невежество не мога да обхвана и разясня в пълнота това високо за ума и сърцето знание, но се надявам Бог да ме укрепи и помогне.
За да потърсим отговора на тези два въпроса ние непременно трябва да се върнем назад и да проследим събитията от отпадането на човешкия род от Бога чрез грехопадението по завистта на древния завистник дявола.
След грехопадението човека сам разрушава своята връзка със своя Създател и с небесната църква в която обитават ангелите, но той не бива оставян от Бога докрай в своята погибел, Бог дава обещание на човешкия род, че ще изпрати Изкупител и Спасител (Месия) от семето на жената (Богородица), чрез Когото човека ще бъде отново с Бога и ще се въдвори в небесната църква в пълно общение с Бога.
След отпадането и грехопадението човеците достигат до краен предел на грях и беззаконие, дори забравят за Бог. Тогава Бог изпраща потопа на земята и спасява единствения угоден на него праведник Ной с цялата му челяд, като го подтиква да построи кораб – ковчег, в когото да се спаси той и семейството му, както и да вземе от всеки вид и род твари заедно със себе си.
След потопа Ной възстановява новата човешка цивилизация, но не след дълго човека отново е привлечен от греха и Земята се изпълва с беззакония, поради това Бог си избира друг праведник – Авраам, с когото сключва завет важащ за него и потомството му вовеки.
Този закон обаче е духовен основаващ се не толкова по плът, а чрез вяра в Бога, понеже повярва Авраам на Бога искрено и чисто.
Авраам роди Исаак; от Исаак се роди Яков, който роди 12 Сина или това са 12-те израилски колена, от които произлизат евреите.
Божественият план за спасението на човека и за връщането му при Бога действа, но Бог подготвя постепенно човеците за това изкупление чрез обещан Изкупител.
След Египетското робство Бог си избира Моисей поради неговата кротост и незлобливост да изведе евреите из Египет с големи чудеса и знамения, на които никой не успява да противостои и да въведе в обетованата земя в тази земя, която беше обещана на Авраам и неговите потомци, която е и днешен Израел и Палестина.
Всичките тези събития и образи са символи и съответстват на събития и образи, които ще се случат в последствие в Новия Завет и въобще, които са свързани с цялата човешка земна история и бъдеще.
Бог с промисъла си върши това, за да може след като видят връзката между Стария завет с неговите събития, случващи се в Новия завет, хората да повярват в обещания Изкупител и Спасител.
След извеждането на Евреите от Египет се установява Пасхата, което ще рече избавление и се принася в жертва мъжко и непорочно, здраво Агне, което е образ на бъдещия Изкупител Син Божий, Божия Агнец Иисус Христос, който ще принесе сам себе си в Жертва и ще стане Пасхалното Агне за Спасението на всички човеци, и ще ги избави не от египетското робство, но от робството на греха и страстите; и не от Фараона, а от духовния фараон дявола и смъртта.
Но да не избързваме. След извеждането от Египет на Петдесетия ден или така наречената старозаветната петдесетница, Моисей получава написан закон на каменни скрижали на Синайската планина – 10-те Божии заповеди, както и други закони и правила отнасящи се за Еврейския народ и старозаветната скиния (събрание), старозаветната църква, в която да се извършва богослужение и да се принася умилостивение за греховете на целия народ като се посочва това да извършват определени за това свещеници Аарон (брат на Моисей) и неговите потомци.
Но евреите започнали да нарушават закона и да не го изпълняват, а най-тежко съгрешавали като се обръщали към езически и чужди богове (идоли), често били принасяни жертви на идолите и лъжебоговете, които всъщност са – демони.
Поради това Бог изпращал много пророци, които да ги изобличат за престъпленията им, за да се вразумят, както и да пророкуват за очаквания Изкупител и Неговото Царство, но те не само не били чути, но и били убити от тях заради, което Бог допуснал да бъдат поробени и част от тях да отидат в робство.
Последвали няколко поред робства, които трябвало да вразумят, да смекчат и смирят непокорните и непослушни евреи преди идването на Изкупителя, но сърцата им били закоравели. Те почитали Бог само с устата си, сърцата им били далеч от Него, а делата им – зли.
Дошло и Римското владичество. Те били роби на Римската империя.
Наближило раждането на Изкупителя, ала евреите очаквали земен цар, който да ги освободи от Римското Робство.
Те забравили за това, че ще дойде Небесен Цар, който да освободи човека от греха и да го възвърне в първото му достойнство преди грехопадението.
Искали власт над другите народи, те считали само себе си достойни да бъдат царе и свещеници на Бога.
Възгордели се, паднали в първия грях на дявола и на първите хора Адам и Ева.
Родил се Изкупител, но не дошъл нито Ангел, нито някой друг небесен пратеник. Дошъл Невидимия до тогава Бог. Слезнал Този, който никой не познавал. Изпълнила се такава велика тайна, в която не може да проникне ничий ум.
Бог приел Плът. Станал Човек. Бил едновременно и Бог, и Човек.
Бог станал човек, за да изцели целия човек, цялата негова природа, естество, ума, сърцето, волята, душата и тялото.
В лицето на този Богочовек вече имало съвършен праведник Самия Бог, който единствено имал силата да освободи човека и да го спаси, като поеме греха и вината на всички човеци и народи, живели, живеещи – и които ще живеят, и ще се кръстят в неговото име на Земята.
Той се явил на Света като смирен човек, послушен на всички; като слуга на всички, макар да бил Господар на цялото Творение.
Три години проповядвал идването на Царството Божие; изцелявал болни, просвещавал заблудени, възкресявал мъртви.
Неговите дела свидетелствали затова Кой е Той, ала заслепените евреи, които били изобличавани от него за греховете си, не искали и да чуят за покаяние; обичали повече греха от колкото Бога.
Сърцата и очите им били заслепени, те не искали да повярват, че Бог е станал човек за спасението на човека.
Бог избрал 12 люде за свои ученици, които направил свои апостоли, които били постоянно с него и други 70 апостоли, приближени на 12-те, а общият брой достигал до 120 верни.
Бог дал власт на апостолите. Проповядвал им и ги научил да кръщават всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух; за прошка на греховете и наследство в Царството Небесно, както и да научат всички на това, което им заповядал.
Всичко това апостолите слушали, ала все още не разбирали това що им говорел Бог. Сърцата им не били готови.
Той им казал, че ще бъде разпнат и ще възкръсне от мъртвите като се завърне отново при Отца си, а те да стоят и чакат обещанието от Отца, Духа Утешителя, който ще ги научи на всичко.
Преди да бъде заловен, Бог учредил тайнството Причастие (преломяване, Евхаристия) като сам Причастил със своята кръв и тяло под формата на вино и хляб Светите апостоли и заповядал това да се извършва, докато Той отново дойде в края на Света.
След като Бил бит, измъчван за греховете на света и разпнат, на третия ден Бог Възкръснал, а на 40-я ден се Възнесъл на Небесата.
И ето настъпил 50-сетия ден от неговата смърт.
Настъпила новата Петдесетница – не старозаветната, в която Бог написа закон на каменни скрижали на Синайската планина. Изпълнило се словото на старозаветния пророк, който говорил от Божия Дух: „ето аз ще премахна от тях каменното сърце и ще им дам меко сърце; сърце от плът и ще напиша моя закон на скрижалите на сърцата им.
Събраните 120 ученици на Христа и чакащи обещанието в Йерусалим в Една Сионска Горница (горен етаж от къща широк и голям), изведнъж се чул голям шум от небето и като че вятър напълнил къщата.
Спрели се огнени езици върху апостолите и те били обзети от Дух Божий. Божият Дух и Царството Божие дошло на Земята, за да пребъдва до края на вековете с Църквата.
Родила се Христовата Църква на Петдесетница, а апостолите като че ли прогледнали със сърцата си.
Вече разбирали всичко, което им бил казал Господ Иисус Христос. Изпълнили се със Сила и Разум, на който никой не можел да противостои и със силата на този Дух вършели неизброими чудеса.
Започнали да проповядват на всички народи, да кръщават и да учат всички. Били гонени, ала не сломявани; били умъртвявани, ала нищо не могло да спре устрема на Църквата, която постоянно се увеличавала и се създавали църковни нови и нови църковни общини.
Нищо не могло да противостои на Църквата, защото в нея обитавал сам Бог Дух Свети, който я пазел, укрепявал, организирал, вдъхновявал и насочвал.
Това дело не било човешко, а Божие.
В Църквата Обитавал сам Бог със своята благодат. Апостолите ръкополагали и предавали властта дадена им от Христа върху своите приемници Епископи, които вдъхновявани от същия този Дух се борели с всички лъжеучения, които създавал дявола срещу Христовата Църква.
Те обогатили Църквата със слово и с дело. Продължили извършването на самите тайнства, установени от Христа, чрез които се предавала благодатта върху вярващите, с която те се очистват, просвещават и спасяват.
Чрез Църквата се раждали нови и нови Светци на света. Бог отнел старозаветната църква и свещенство от евреите, които не повярвали в Спасителя и ги дал на езичниците, които се отвърнали от заблужденията си и с искрено сърце повярвали в Спасителя и Бога Иисуса Христа; станали истински наследници на Авраам в истинната вяра.
Така те били неговите духовни чеда – не по плът, но по вяра.
Така Църквата, която била замеряна с много камъни устояла; камъните се разбивали в нея, защото самата тя била изградена на истинната вяра в Неразрушимия камък Христа.
И днес Тази Църква съществува в Света, и ще продължава да съществува до края на Света.
Тя Светата Православна Църква е тази, която пази всичко и учи право на всичко, защото в нея Обитава Сам Бог.
Тя е Христовата Лечебница и новият Ноев Ковчег, който спасява погиващите от бурното море на греха и привеждаща хората от Земята на Небето. В нея се извършва срещата на Бога с човека и неговото усъвършенстване.
Тя кръщава,Тя преподава Христовото тяло и кръв на литургията за обожение на човека и неговото богоуподобяване.
Тя пази Христовото Учение и се бори със силите на злото в света. Тя е Невестата Христова, която очаква Своя Жених имащ да дойде в края на Света и да я направи едно с небесната църква во веки веков.
Амин“
