Християните се чудим дали наистина водим праведен живот или не, защото всеки от нас попада в различни ситуации. Чрез тези съвети се приближаваме към Иисус Христос
Свети апостол Павел бил един от най-близките ученици на Христос, които са 12 и са определени като апостоли.
Както знаем от неговото житие, той бил езичник, но ослепял и после прогледнал по един чудотворен начин, затова се обърнал към правата вяра.
Свети апостол Павел проповядвал след Възнесение Христово, осенен от Светия Дух. Той направил поредица от поучения към коринтяните, които са запазени и до днес, затова можем да ги четем и да намираме съвети как би следвало да живеем, за да се извисяваме малко по малко, като по този начин се приближаваме към Христос.
Коринтяните са жителите на Коринт, където Свети апостол Павел проповядвал вероятно около 57 г. сл. Хр.
Първо послание на Свети апостол Павел до Коринтяни 4
1. И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
2. а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е – всеки от тях да се окаже верен.
3. Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
4. Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
5. Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
6. Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за никого си.
7. Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
8. Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9. Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци.
10. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12. и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим;
13. хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15. Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16. Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
17. За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
18. Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
19. но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
20. защото царството Божие е не в думи, а в сила.
21. Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?
Разработка и адаптация: Милена Христова
