Не искам да поглеждам назад, но това е моята лична драма
Живях в кошмарен сън, личната ми драма е огромна. Родителите ми бяха като приемно семейство. Имам по-малък брат, който обираше цялата им обич и внимание. А на мен те не ми даваха грижа и внимание. Баба ми пък контролираше нашия живот, дори командваше баща ми. Нямаме роднини, защото се изпокарали за имоти. Баща ми ме наричаше грозна и нескопосана пред хората. Майка ми не ме прегърна, биеше ме без повод, един път закуска не ми направи, чувствах се аутсайдер. Като тинейджър цялото ми лице бе в пъпки, в белези, съучениците ме подиграваха. Нямах никого, с когото да споделям, никой не ме разбираше, но бях добра.
Майка ми ме записа в друг град, да уча в гимназия с немски, въпреки че аз исках с английски език. Беше ми трудно, тормозеха ме съквартиранти, съученици, а аз нямах никаква опора от най-близките си. Плачех, обвинявах себе си за всичко. Тогава по чата се запознах с две момчета. Едното бе нагло, арогантно, без възпитание. Станах му гадже, а той скоро също започна да ме бие, да ме души и тормози.
Твърдеше, че никой не ме иска, защото съм грозна. Другото момче се оказа най-прекрасното на света. Той беше много добро. Учеше ми да вярвам в себе си, гордо да вдигам глава, да не съм толкова емоционална и чувствителна на гаврите. Той беше слънцето в моя живот.Но аз бях с него четири години, от страх да не остана сама. Другото момче ми даваше кураж и и ме съветваше да го оставя. Родителите ме биеха, че съм си лягала с първия ми приятел.
Във втори курс студентка събрах сили да го напусна. Това се оказа най-голямото ми щастие, защото момчето, което ме подкрепяше ми призна чувствата си. И на моята улица изгря слънце. Любовта ни беше феерия от красота. Но родителите ми се намесиха пак. Отделиха ме, с мотива, че родителите на приятеля ми били имотни, завиждаха. Биха ме и ме заплашиха, че няма да ме издържат като студентка, ако не го оставя.
Все още се страхувах от тях, разделиха ни. Но после започнах работа и получих някаква самостоятелност. През тази година, която не сме се виждали, момчето ми спряло да се храни, да пие, дори бил в болница, от мъка. Веднага го потърсих, за да му поискам прошка. Дълго не ми я даваше и с право, защото го предадох. Сега отново сме заедно. Той е най-милия човек на света, такава връзка е една на милион, а аз съм гледана и глезена като принцеса. Която никога, в ничие очи не съм била, само в неговите. Благодаря за всичко и съм безумно щастлива.
