Полудявам от мъка, толкова е силна личната ми драма
Всичко се случи преди около шест години. Бях едва завършила гимназия, когато ме връхлетя тази моя лична драма. Ходих по купони, по дискотеки, за мен всичко, което хвърчеше, се ядеше. Като повечето млади и безразсъдни момичета. Живеех весело и безгрижно. Излизах с мъже, с някои си лягах, с други просто се забавлявах. Не бях срещнала дотогава голямата любов. И я срещнах, на едно парти у приятелка. Празнувахме рождения й ден, в апартамента й. Тогава го видях, висок, строен, с една латино хубост.
Буквално от стомаха ми изригнаха пеперуди. Мислих, че това е мъжа на живота ми. Запознахме се, излизахме няколко пъти и после, това беше като някакъв сън. Обичах го толкова много, бях готова всичко да направя за него. Не му отказвах нищо, заедно правихме всичко. Тогаав, един ден разбрах, че съм бременна. Не можех да споделя с мама, тя искаше да следвам, да се развивам. Тогава му казах, очаквах друга реакция. Той се разфуча, обвини ме че не съм се пазела, каза ми да се оправям сама.
Тръгна си, още чувам гневните му крясъци, словата му, които разкъсваха плътта ми. Целият ми свят се срина, бях отчаяна, на ръба, мислех за самоубийство. Но после той се върна.И ми предложи нещо, от което се стъписах. Каза ми да родя детето и вече е уредил да го вземат някакви хора, които не можели да имат деца, за много пари.
Заминах в затънтено село, докато траеше бременността ми. Излъгах майка си, че са ме приела да следвам в друг град. След като родих, той взе нашето момченце. Бе такова сладко и нежно. Каза ми, че ще дойде след десетина дни, да се възстановявам. Наистина се върна и то с много пари. Но аз вече не бях същата, изведнъж ми стана чужд. Цялата обляна в сълзи го молех да ми каже на кои хора е дал детето ни. Той обаче не искаше и казваше, че за него така ще е по-добре. Не мога да си простя, този огън ще ме изгаря до края на дните ми. Дано някога моето дете ми прости….
