Не е драма, ама всъщност си е
Драма или не, но определено някои дребни неща ми липсват. Ще кажете какво се оплакваш, какви страхотии правят някои мъже, а уж обичат. Има да, но това са си моите катаклизми. Защото има толкова неща ненаправени, толкова думи, неказани, от човека до теб. Да, те са малки, ще кажете незначителни жестове, но нали малкото камъче обръща голямата кола.
Когато намериш своя човек времето направо лети, дните стават секунди. Първо си казваме хубавите думи, като „Обичам те”, „Не мога да живея без теб”, „Много ми липсваш” после остават онези, които никога не казваме. Сякаш канара е затиснала гърлото ни и ни е трудно да ги изречем. А те са не по-малко важни от онези, другите, големите…
Липсва ми когато си преглеждам телефона, а няма онези палави есемеси, които ми пращаше в началото на връзката, когато ме сваляше. Липсва ми обаждането ти просто ей така, без повод.Както и цветето, с което ме посрещаше от работа. Вече не ме гледаш ей така, просто да потънеш с очите си дълбоко, дълбоко в моите и да забравим за света и останалите.Защо приятелите ти, които нахлуха в нашия дом, станаха по-важни от мен, от нашето пространство, от само нашите вечери?
Вече не ме водиш на почивка, на ресторант, дори и на кино, да не говорим за концерт. Не ме будиш нощем, страстно и горещо да ме целунеш и да ми кажеш колко много ме обичаш. Твоя съм, но това горчи. А не искам.
Не ме разбирайте грешно, моя мъж винаги ми показва любовта си. В грижата, в уважението, във всичко. В живота има драми и на техния фон моята лична драма е направо детска приказка. Но ми липсват онези малки, уж дребни неща, които превръщат любовта в магия и доказват, че човека до теб не те приема за даденост.И които, без да искаме, ни отдалечават един от друг.
