Моята лична драма сигурно не е единствената
Може би с моята лична драма са и други момичета. Обичам и се разбирам отлично с моя бъдещ съпруг, но свекъра и свекървата ме влудяват. Принудени сме да живеем в тяхната къща, поради липса на средства, но те се държат невъзможно.Запознах се с моето момче преди три години, но отскоро решихме да заживеем под един покрив.
Преди да се срещнем, той обичаше купоните, кръчмите и забавленията на макс, но сега вече сме заедно и той е напълно различен. Прави ремонти, грижи се за дома, крои планове за общото ни бъдеще, иска да си имаме деца. За него нямам никакви забележки, той просто е мъжа мечта. Но родителите му… В началото нещата бяха много розови. Може би половин година нищо, но вече показаха истинските си лица. Като в класическа лична драма.
Свекърът непрекъснато ми прави забележки. Не ми дава да пуша вътре, а той дими навсякъде. Свекървата не дава нищо да преместя, не ми разрешава да готвя. Върви и слухти след мен като куче пазач, нямам милиметър собствено пространство и свобода. На всичкото отгоре свекърва ми е глезена от мъжа си и сина си, почти не е работила.
Затова прави, струва, все на нейното да става и ако не й е по мярка, вечно се прави на болна. Пък и не спира да натяква, когато сина й го няма, че тя му е намерила по-имотна и красива жена, ама той се загробил с мен.
Определено не искам да се отказвам от сина й. Той е добър, работлив, с ведър характер. Аз останах сирак на десет години, а майка ми сама се е справяла. Има малък апартамент и не можем да живеем при нея, а и той не иска да е зет. Родителите му също са против, но не спират да го настройват срещу мен. Стопроцентова лична драма. Засега той им дава отпор и е плътно до мен, но не знам докога ще издържа на психическия тормоз.