Наскоро канонизираният монах Свети Паисий Светогорец беше надарен с дарбата да прозира Божията мъдрост, която събра в книги
Ако все още не сте чели книгите на Свети Паисий Светогорец, сега можете да научите нещо любопитно от неговите съвети:
„Когато хората ви дават дрехи, предназначени за болни, да ги сложите върху светите мощи, за да се осветят, внимавайте да бъдат само фланелки (потници), но не друго бельо.
Не е допустимо – това е неблагоговение.
Разбира се, Слънцето не се замърсява, също и Бог не може да се омърси, обаче ние биваме обладани от бесовете поради неблагоговението.
*******
Преди, когато хората се разболяваха, вземаха елей от кандилцето вкъщи, помазваха се и оздравяваха.
Сега имат кандило само формално – да осветява помещението, а когато го мият, хвърлят останалия елей в мивката.
Веднъж бях отишъл в един дом и видях домакинята да мие кандилото в мивката.
“Къде отиват водите от мивката?”, попитах.
Отговори ми: “В канализацията”.
“Добре де“, казвам ѝ, „от една страна, вземаш елей от кандилото и помазваш детето си, когато е болно, а от друга страна, хвърляш целия елей от чашата на кандилото в канализацията! Как можеш да оправдаеш това?
Как ще дойде Божието благословение върху дома ти?”.
В днешните домове няма къде да изхвърлиш нещо осветено, например хартийката, в която си загънал нафора.
Помня вкъщи, че дори водата, с която миехме чиниите, не отиваше в канализацията, защото и трохите са осветени, тъй като извършваме молитва преди и след ядене. Всичко това днес липсва, затова липсва и Божията благодат, а хората биват обладавани от бесове.
Доколкото можем, нека внимаваме във всичко.
След свето Причастие или маслосвет, или след като сме яли нафора, добре е да забърсваме ръцете си с едно памуче, напоено със спирт и след това да изгаряме памучето.
Когато метем олтара, да хвърляме събраното в морето или да го изгаряме на някое чисто място, което не се тъпче, защото може да са паднали трохички от нафора или от светото Тяло.
Разбира се, ако е паднала частичка от светото Тяло, Христос няма да допусне да бъде тъпкан, но ние биваме напуснати от благодатта.
В храмовете в чужбина нямат дори специални шахти. Водата от проскомидията тече заедно с дъждовната.
Казват: “Забраняват ни да правим специални шахти, защото се развъждат микроби”.
Всички хора са преизпълнени с телесни и духовни микроби, но ако върху главите им капне малко миро, викат: “Ще се развъдят микроби!”.
После как да дойде Божието благословение? От тук започва разпространението на демонизма в света днес. За щастие има и някои благоговейни жени – млади и възрастни, и светът все още се крепи.
*******
„Отче, една госпожа поръча да ѝ нарисуваме Свети Арсений, за да го постави в салона си.“
„Там само икони ли ще има? Няма ли да сложи и други неща – портрети, фотографии и т.н.? Освен това там няма ли да пушат? По-добре да я сложи в някоя стая заедно с другите икони и там да се моли.“
Веднъж отидох в един дом, където бяха сложили иконите си под стълбата, въпреки че имаха много свободно пространство.
Другаде пък стопанката беше сложила иконите си пред тръбата на канализацията.
Попитах я: “Как ти дойде наум да поставиш иконите на това място?”. Отговори ми: “Тук ми харесва”.
И не беше, да речеш, обърнато на изток, но на север! После как да дойде благодатта?
Свещеното Писание казва: Който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме (Мат. 13:12). Мислим си, че имаме, но ни се отнема и това, което имаме.
*******
Постепенно благоговението се губи. Затова се случват и злините, които виждаме.
Човек може дори да бъде обладан от бесовете, ако не внимава. Имаше една жена (Бог да я прости, почина), която беше обладана, защото изхвърли светена вода в мивката. Имаше малко в едно шишенце. Казва си: “Е, старичка е вече, нека я изхвърля, защото ми трябва и шишенцето”. Изля светената вода, отгоре на всичко изми и шишенцето, защото бе останало вътре малко босилек. След това бе обладана. Благодатта я напусна, защото тя не може да остане у някой неблагоговеен човек.
*******
„Отче, ако някой излее светена вода по грешка?“
„Ако сам той е поставил шишето със светената вода в някой шкаф и след време я излее, защото не е обърнал внимание какво има в шишето, той има половин грях. А ако я е сложил някой друг, а той не знае, че е светена вода, тогава не е виновен.“
Когато човек няма благоговение към светинята, как да го доближи Божията благодат. Благодатта отива при ония, които я почитат. Не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6), казва Писанието.
*********
Ако липсва духовна чувствителност, не може да има напредък. Някой си на Света Гора изкара мебелите от храма на една запустяла килия и ги отнесе в храма на своята килия.
Друг пък свали каменните плочи от покрива на един друг запустял храм и ги взе, за да ги нареди на верандата си.
Заваля дъжд, протече вода в олтара и шуртеше върху светия престол. Веднъж отидох и какво да видя! Храмът е бил освещаван и по средата на светия престол имаше вградени свети мощи – един прешлен.
Взех ги и ги измих на специално място. Казах на онзи човек: “Какво направи? Храмът е осветен! Свали плочите от покрива и цялата вода тече върху светия престол!”.
Той отиде после с един майстор и малко позакърпиха положението. Другаде пък извадиха дъските от олтара, за да направят калъп за бетоновата отливка на пристанищния кей. Надигна се буря и отнесе и дъските, и бетона. И не разбират какво неблагоговение има във всичко това!
Помня един старец в Коница, който гонеше децата, защото лющеха стената на църквата. Считаше го за неблагоговейно. А сега докъде стигнахме!
******
Материалите са написани от Старецът Свети Паисий Светогорец в книгата „Духовно пробуждане”, Слова том II, издание на Славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зогаф”, Света Гора, Атон
