Баницата на Тодор Живков – така бай Данчо е кръстил творението си, в което бившият държавник бил влюбен
Бай Данчо е един от най-известните готвачи в цялата страна. Той е бил личният готвач на бившия държавник Тодор Живков, а рецептата за баница, с която е омагьосал Тато, се предава години уста на уста, та до днес.
Може би я знаете (тя не е кой знае колко по-различна от традиционната), но въпросната баница и досега се нарича баницата на Тодор Живков. А ето и самата рецепта за нея, плюс необходимите продукти.
Трябват ни два пакета готови точени кори (автентичната рецепта за баницата на Тодор Живков залага на ръчно приготвени кори, но кой ще си играе в днешно време), около 500 грама масло, 800 грама сирене, осем яйца, една кофичка кисело мляко – 500 грама, 1-2 лъжички сода за хляб и щипка сол.
Приготвяме я като в един съд изсипем три литра вода, която е подсолена, плюс содата за хляб. Започваме да разбиваме, докато содата за хляб и солта се разтопят съвсем. След това взимаме всяка от корите за баницата и ги потапяме една след друга в тази течност.
Разбиваме киселото мляко, яйцата и натрошеното преди това сирене, а маслото разтопяваме докато се избистри и после го прецеждаме.
Взимаме тавата и обилно я намазваме с маслото, след което поставяме в нея две отцедени от водата кори. Прибавяме обилно от плънката, а отгоре поставяме още две отцедени кори. И така редуваме, докато плънката и корите свършат.
Последната кора намазваме обилно с маслото, а после оставяме баницата да престои навън за около половин час. Едва след това я поставяме във фурната, която е загрята максимум на 180 градуса. Баницата на Тодор Живков е готова за не повече от 30 минути.
Опитайте, няма начин да не ви хареса! Другото име на баницата на Тодор Живков е ботевградска баница – наричайте я така, както ви допада!
Някога баба ми правеше (ех, каква) баница…
Когато разточеше корите (отделяше един ден за това) нарязваше всяка на 4 части, които запичаше върху печката. После ги връзваше в бохчи и ги окачваше на едни големи пирони в килера. Когато правеше баница, преди да ги нареди и редува с яйцата и сиренето, ги потапяше в подсолена гореща вода…
Ммммм… Дояде ми се…
Не мога да си представя как готовите (сурови) кори се топят във вода, но дори и да става, няма, ама изобщо няма как да се получи онази т.н. баница на Тодор Живков.
Напълно съм съгласна.С печените кори да,но фините които някога се продаваха само в София едва ли ще се получи.Сега в нашия край си има печени кори Чипровски и са невероятни!