На 11 юни празнуваме големия християнски празник, посветен на Божията майка Света Богородица Достойно есть. Тази година се случи истинско чудо
Тази реална случка, на която станаха свидетели стотици хора, събрали се в Поморие, за да участват в поредния Международен фестивал на православната музика, красноречиво показва, че невидимият Божи свят притежава неподозирано огромна сила, с която може да влияе както върху нас хората, така и върху природните стихии.
Тази сутрин валя дъжд на много места из страната, включително и в Поморие, припомниха от БЛИЦ.
При започване на фестивала, е проведено литийно шествие, начело с чудотворната икона на Божията майка Света Богородица Достойно есть.
В момента, в който иконата е изнесена от храма на пътя, дъждът спрял.
Фестивалът на православната музика започва от 11 юни и ще продължи до 14 юни 2015 г.
Освен в Поморие, църковни песнопения ще се чуят в Несебър и в Бургас.
Организатор на този изключителен духовен празник е Сливенска епархия и Община Поморие.
За 12 път, със закрилата на Света Богородица, това изключително събитие се провежда в красивия морски град.
Тази година се навършват 140 години от рождението на големия български композитор Добри Христов, сътворил музиката за много църковни православни песни.
В дните на духовния празник, в Поморие ще остане и чудотворната икона Света Богородица Достойно есть, на която могат да се поклонят жителите и гостите на курорта.
През есента се провежда у нас друг празник на духовната музика.
В дните около 14 октомври – празникът на Света Петка Епиватска, Търновска и Българска в Габрово се събират хорове от България и от чужбина, които изпълняват църковни песни.
Ходя често в Кръстова гора в Родопите, никога няма да забравя това което видях с очите си там. Беше преди 7-8 години – вечерна служба – на13 срещу 14 септември Кръстовден. Пристигнахме около 16,30 часа, имаше наистина много хора. Около 18 часа започна да вали, хората продължаваха да идват. Около 22 часа беше всичко претъпкано, влязохме вътре в храма и започнахме да чакаме началото на службата. Навън продължаваше да вали и сякаш с напредването на нощта дъжда ставаше все-по силен…. валеше като изведро. Служителите в храма започнаха да се приготвят за вечерната служба, която се организираше да бъде вътре в храма (обикновено тази служба се провежда отвън, за да може по-вече хора да участват в нея). Аз бях застанал най-отпред в близост до олтара и можех да виждам какво се случва вътре. Докато свещениците се организираха за предстоящата служба видях, че едни много възрастен монах седи на стол – в последствие разбрах, че се казва Дядо Василий и че е игумен на манастира. Той беше навел главата си със затворени очи и в дясната си ръка държеше дълг дървен прът. Наблюдавах го…., физически беше там, но си личеше, че беше съсредоточен в мисли и молитва. Часът за службата наближи и един от по-младите свещеници се доближи до него и му каза, че вече трябва да започват. Видях го с очите си, старецът вдигна глава, видя че храма е пълен с хора и му каза „службата ще бъде отвън“. Младият свещеник знаеше, че Дядо Василий стои от доста време на този стол вътре в храма и реши да му обяснява, че навън вали голям дъжд и за това службата трябва да се проведе вътре. Дядо Василий му каза: „дъждът ще спре, изведете хората“. За останалите в храма не знам, но аз лично невярвах, че този дъжд може да спре. Излязохме навън с чадъри и дъждобрани….
Забиха камбаните и още в първите няколко минути дъжда спря, никога няма да го забравя. Когато службата свърши имах чувството, че ако протегна ръката си мога да достигна някоя от звездите – толкова ясно небе не съм виждал.