Камбаната, на заровена преди пет века църква, продължава да бие
Още от турско робство хората чуват камбанния звън на заровената църковна обител.
Особено силно той се чува срещу празника Свети Харалампий, каквото име е носила и църквата.
Това твърдят жителите на благоевградското село Габрово.
То се намира на около двадесетина километра от големия град.
Местните разказват следната легенда за чудото, което толкова века се случва в тяхното село.
Черна вест донесли съгражданите им, че нахлуващите османлии палят и затриват християнските храмове.
По това време в село Габрово имало черква, носеща името „Свети Харалампий“.
До нея била направена каменна чешма, с два медни чучура, от които бликала бистра и студена вода.
Селяните решили да не позволят на друговерците да се изгаврят с техния храм.
Затова решили да го заровят под земята, за да не може турците да го затрият.
Всички хора започнали да носят пръст, за да скрият църквата от очите на поробителите.
Жените мъкнели пръст в цедилки и престилки,
а мъжете я слагали в кошери и коне, децата – в кошници.
Така на мястото на църквата „израснал“ голям връх, а хората му дали името „Градището“.
Турското робство се оказало дълго, продължило векове. Хората обаче не забравили за храма, покрит с пръст.
Предавали завета от баща на син, поколения наред. Нещо повече,
слушали нощно време как бият камбаните на заровената църква.
И дошла 1912 година, когато решили отново да изровят заровената под пръста, църква.
Някой обаче казал, че зарита църква не може да се открие току-така.
Трябвало да се даде кървав данък, да се жертва човешко същество.
Никой обаче не се съгласил да даде детето си за курбан.
Затова и до днес църквата стои зарита, а жителите на селото продължават да чуват камбанния й звън.
