Над тези места витаят тайнствени любовни легенди
Едно такова място е и Дяволският мост. Той свързва двата бряга на река Арда и е разположен в живописен пролом.
За него се разказват много легенди.
Но в една от тях се говори за девойка по време на османското робство.
Един от турските големци се влюбил в красива българска девойка.
Но за да не стане част от харема му, тя побягнала към планината.
Стигнала над моста на Арда и искала да скочи в реката. Турците хукнали да я гонят, но когато стигнали моста, застинали в ужас.
Във водата, точно по средата, под централния свод на моста те съзрели дяволско отражение.
Турците побегнали, пребледнели от ужас, а девойката се спасила. Оттогава мостът носи името „Дяволски”.
А отражението на Раготия може да се види и до ден-днешен при слънчево време, под моста над двата бряга на река Арда.
Друга любовна легенда се разказва и за връх Марагидик.
Той е известен още и под името Русалка, и се намира в Стара планина, над град Априлци.
За него витаят няколко легенди.
Според една от тях хубавата и капризна мома Мара обещала да стане жена на този момък,
който е изнесе на ръце на челото на стръмния връх.
Намерил се такъв юнак, но силите не му стигнали да се върне от върха.
Друго предания се разказва за княгиня Мара, сестрата на цар Иван Шишман, пише edna.bg
Била обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места.
Княгинята пожелала да погледне родината от височината на този връх.
Изкачила се на него и от мъка по потурченото си Отечество от очите й се стекли бистри сълзи.
От тях се „родила” река Тъжа. Върха източно от него и прохода кръстили на нейното име Марагидик или Марин проход.
История за любовно послание витае и над чешмата в Трявна. Тя е известна още и като любовната чешма.
Според преданието тя е построена в знак на тайната любов между млад резбар и най-красивата девойка от Трявна.
Младият човек не бил признат за майстор от местния еснаф и затова не посмял да поиска ръката на девойката за жена.
Тогава решил да се покаже през Бог и да вае най-трудния материал – мрамор.
От него сътворил чешма, като изобразил образа на любимата си.
Водата пък била символ на слетите им души.
Сега вече, с Божията благословия, можел да поиска ръката на любимото си момиче.
И досега водата от тази чешма тече с еднаква сила през цялата година и независимо от сезона, никога не пресъхва.
А според легендата, който отпие вода от тази чешма, отпива частица от тази любов. И тя завинаги остава в него.
