Според преданието заровената църква сбъдва молитви
Заровената (куртулисана) църква, която датира от 1090 – 1091 година.
И тя се намира в пазарджишкото село Паталеница. Храмът притежава хилядолетна история.
През 1955 година е обединено със съседното село Баткун и се
превръща в най-голямото населено място в родопския рид Каркария.
Тук Родопите се отдават на Тракийската низина, а тяхната любов ражда едно кътче от Рая, категорични са жителите и гостите на селото.
Заровената средновековна църква носи името „Свети Димитър”, позната е още и като
„Перлата на Паталеница”, но е най-известна като Заровената църква.
Възстановяването й започнало през 1870 година.
Според народните вярвания тя е била заровена, за да бъде опазена от турското нашествие през XIV век.
Според легендата овчарче съвсем случайно откопал върха на металния кръст на храма.
След това започнало отравянето на светинята, като се разкрил чудесен храм.
Но учените дават други теории за заровената църква. Според Любен Домозетски,
докторант по Византийско изкуство в катедра изкуствознание на НХА, църквата е била изоставена от населението.
Стефан Захариев първи пише за нея. Той изпраща две писма на Найден Геров от 1859 – 1860 година.
След това през 1870 година подробно описва църквата, но не споменава за никакво затрупване.
Захариев описва древни фрески, които обаче били замазани с нова замазка, защото селяните искали да я обновят.
Домозетски твърди, че около църквата са погребвани войници от намиралата се наблизо Баткунска крепост.
Тя била описвана от визайнтиските хронисти като „богат и блестящ град”. Според него доказателство е името на храма„Свети Димитър“.
Знае се, че този светец е покровител на воините.
От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена „от Григорий Куркуа,
протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 год. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)“.
Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София.
Според уредника тялото на Куркуа е погребано някъде близо до „Свети Димитър“, пише „Ретро”.
Основната реставрация на 300-годишната църква започва след Освобождението.
Сегашният й вид е с характерни сводове, кобилични извивки, корнизи на покрива и купол от XIX век.
Но от нейното създаване са запазени основите и няколко стенописа, които са истинско богатство.
А според местните църквата изпълнява и най-съкровените желания, стига да са изречени с вяра.
 църква, която датира от 1090 - 1091 година. И тя се намира в пазарджишкото село Паталеница. Храмът притежава хилядолетна история.){kind=link}