Древните цивилизации остават загадка и до днес за учените
Една такава мистериозна цивилизация е Норте Чико.
Тя била сложно общество, принадлежащо към предколумбовата ера.
Процъфтява в Перу преди около 5000 години и се смята,
че е най-старата известна цивилизация, съществувала в Америка.
Цивилизацията Норте Чико е забележителна с монументалните си конструкции,
включително масивни церемониални пирамиди и сложни напоителни системи.
Тази древна цивилизация е продължила до около 1800 г. пр.Хр., след което селищата са изоставени.
Карал е голямо селище в долината Супе, провинция Баранка, Перу, на около 200 километра северно от Лима.
Той е най-старият град на Америка и добре проучен обект на цивилизацията Норте Чико.
При самото споменаване на „великите древни цивилизации“ обикновено си представяме Атина, Рим, Египет…
Но това, което не се знае от много хора, е, че една от най-старите цивилизации на
съвременния човек е възникнала в сухите пустинни пясъци на съвременно Перу.
Карал е невероятното наследство, което културата Норте Чико оставя след себе си: археологически шедьовър,
който някога е бил оживен мегаполис с пирамиди, храмове, къщи, амфитеатри и богато украсени площади.
Карал е построен 4000 години преди прочутия град на инките Мачу Пикчу, и 4000 години преди Ангкор Ват на великата кхмерска империя, три хилядолетия,
преди римляните да построят колосалния си Колизеум, и дори 500 години, преди египтяните да издигнат пирамидите в Гиза.
Този древен град е толкова стар, че там никога не е намерена керамика. Керамиката още не е била измислена,
когато е градът е бил построен. Или може би още не са намерени такива артефакти.
През 2001 г. ЮНЕСКО нарече Карал „най-старият град в Америка“.
Той е обявен от световната организация за обект на световното наследство през 2009 г.
Чаталхьоюк в Турция е считан за едно от първите градски селища в света.
Древният град в днешна Турция е невероятен със забележителната си архитектура.
Построен е без улици в модерния смисъл на думата и е представлявал нещо като пчелна пита от сгради, които са свързани помежду си, пише Една.бг.
Жителите се придвижвали като ходели по покривите и слизали в жилищата си по стълби.
Погребвали мъртвите под домовете си, вместо да имат общи гробища. Предполага се, че населението на града емигрирало към останалата част на страната.
Но уникалната му архитектура и култура не е възпроизведена никъде другаде по света.
Великденският остров е наричан още Рапа Нуи.Известен е със своите „моаи“, големите каменни статуи, които на практика са синоним на името му.
Островът е бил дом на процъфтяващо и трудолюбиво, но не и особено голямо население.
По времето, когато европейските изследователи откриват острова, населението намалява драстично,
вероятно в резултат на прекомерното изсичане на местните палми.
Но все пак Великденският остров и неговата уникална култура и статуи остават все толкова поразителни.
