В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои
Когато един от двамата гладиатори бил сериозно ранен, битката се прекратявала.
И ако боят бил зрелищен, тогава и двамата гладиатори били изпращани от публиката с радостни възгласи.
Добре известният ни знак „палец надолу” не е означавал смърт.
Според историците е точно обратното.
Палецът, двигнат нагоре, вероятно означавал пагубен край за биещите се.
В повечето случаи изходът от гладиаторските битки определял императора. Но много често съдбата на бойците се решавала от публиката.
Гладиаторските битки от градско забавление се превърнал постепенно в изключително популярен спорт.
Гладиаторите били разделяни на групи в зависимост от опита си, битките,качествата и прочие, както и на базата на използваните оръжия.
От началото на II век пр. Хр. на арената се появяват и диви зверове. Сега вече публиката наблюдава двубои не между хора, а между животни:лъв срещу лъв, лъв срещу пантера или срещу бик.
Но битките с диви и свирепи животни също е част от сценариите на холивудските филми. В реалността много малко гладиатори са се били на арената със свирепи животни.
Това са го правели само отделен клас бойци и то много рядко.
Организират се и грандиозни представления на истински хайки с кучета и ловци, въоръжени с копия.
За да се харесат на публиката, магистратите, натоварени с организирането на игрите, се надпреварват да измислят все нови и нови зрелища.
Така Помпей за първи път вкарва в цирка носорози. От времето на пуническите войни слонът е познат на римляните,
но те мразят да убиват пред очите им това животно, в което откриват „известно сходство с човека“.
Жените също са ставали гладиатори и то робите от женски пол. Много малко свободни жени са участвали в гладиаторските битки.
Данни за жени-гладиатори откриваме при римските писатели. Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри, организирани от Нерон през 63 г., в които участвали жени с различен социален статус.
Появата на жени-гладиатори се свързва с Домициан, който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета, но може да се открият и по-ранни сведения.
Няколко римски императори също са участвали в гладиаторски битки. Това било достатъчно, за да спечелят любовта на народа. Такива са били Калигула, Адриан и Тит.
Въпреки че често били описвани като груби и безскруполни хора, те са се превръщали в сексимволи и знаменитости.
Те печелили слава сред по-нисшите социални слоеве. Гладиаторите били известни и като примамка за жените.
През 200 г. император Север обявил подобни забавления за незаконни.
