Хлябът е свещен за българина
Има ли хляб на масата, значи има всичко. Това твърдят старите хора. Още раждането на човек се отбелязва с хляба.
Тази храна присъства и във всеки един момент от живота на човека, на фамилията и на хората.
Независимо дали поводът е свързан с добро или със зло.
Той е там, когато правил прощъпалник на детето си, когато отбелязваме рождените си дни.
Хляб на масата има при годеж, сватба и други събития, свързани с нашето съществуване.
Хлябът е особено важен за символиката и живота на българите. С този хранителен продукт са свързани много поверия.
Те имат своите дълбоки корени в народното ни творчество. Той е неизменно свързан и с ежедневието ни.
Според народното творчество, ако влезеш в дома на някой и той хапва хляб, значи му мислиш доброто.
Приятели и непознати си правят най-големите подаръци, като си подават хляб и сол. С хляб и сол, или хляб и мед се посрещат скъпи гости,
свекървата захранва снахата на сватбената церемония и още много обичаи и традиции са свързани с хляба.
Грях е да се газят трохите от хляба. Той не се подава през прозореца, на лошо е. Единствено се подава през вратата, съветват нашите баби.
Дори човекът да е непознат или враг, той трябва да се дава само и единствено по този начин.
Лош късмет носи, ако хлябът се постави на масата с горната част надолу.
Човек пипа ли хляба с немити ръце, може да ослепее, гласи друго ново поверие. На малко дете горещ хляб не се дава, за да не го хванат болести.
Когато разчупвате хляб, винаги го дръжте с двете ръце.
С хляб не се правят магии. Обредната пита или погача никога не се реже с нож. Тя се разчупва само с ръце.