Слави Трифонов винаги е бил привърженик на електронното гласуване, което обаче в България така и не може да навлезе. Ето защо Дългия днес изригна срещу системата.
„В едно от новите си „неправилни“ рап парчета „Имам човек“, Ицо Хазарта пак „вади мъдрец“:
„Имам човек във НАП и ми дреме на гъза,
имам човек във КАТ и повече нема да ходя да се редя.
Имаме човек и тука, имаме човек и там,
имаме и нещо друго – „Аре, бегай, бе наркоман“!“
Днес ГЕРБ мотивираха решението си за отмяна на машинното гласуване с доклад и анализ на ЦИК, „който е изключително тревожен по отношение на машинното гласуване“.
Машинното гласуване е скъпо, несигурно и може да провали местните избори – накратко това казва ЦИК.
Разбира се, има си обяснение защо е скъпо.
Скъпо е, защото ЦИК предпочита да взима машините под наем, вместо да ги купи веднъж завинаги. ЦИК наема машините за трети път. И всеки път плаща все повече пари за наем на една машина. За евровота бяха дадени цели 9 млн.лв. за наем на 3000 машини.
Еми, скъпо е, нали?! За какво са ви, бе уважаеми гласоподаватели? Колко си е сигурно с хартиената бюлетина – там няма грешка! И е евтино.
А защо ЦИК трябва да купи машините веднъж завинаги? Защото, според Изборния кодекс от, забележете – 2014 г., по закон машинно гласуване трябваше да има във всички секции на парламентарните избори през 2017 г. Имаше ли машини във всички секции през 2017? Не. Нарушен ли беше законът? Да.
Освен това, само преди няколко месеца, същите тия депутати, които сега искат да отменят машинното гласуване, приеха машините от 3000 на евровота да станат 6000 на местните избори. Ще има ли 6000 машини наесен? Не. Ще бъде ли нарушен прясно приетият сегашен закон? Да.
Днес ни убеждават, че машинното гласуване е несигурно, че с повсеместното му въвеждане ще настане „катастрофа“. За кого е несигурно, за кого е катастрофа? Вездесъщият професор Михаил Константинов упорито твърди, че машинният вот се хаква лесно с помощта на някакви „щракалки“.
Аз пък упорито смятам, че „щракалките“ са в СИК, РИК, ЦИК и „Информационно обслужване“. И щракат така, че „нещо да не се обърка“. Щракаха и в правилната посока на последните евроизбори. Щракаха така, че машинното гласуване да бъде саботирано. Обществената поръчка за машините беше обявена в последния възможен момент, машините бяха доставени в секциите часове преди вота, а нивото на подготовка на секционните избирателни комисии за работа с машините беше изключително ниско.
На всичкото отгоре – волно или неволно – случайните хора, които правят изборите в България, саботираха машинното гласуване на евровота, като загубиха близо 40% от преференциите, подадени чрез машинното гласуване. Нещо, което трябва да е ужасен скандал във всяка нормална страна.
Съвсем на заден план остава фактът, че ЦИК не осъществява адекватна информационна кампания за машинното гласуване.
Сега. А помните ли кога трябваше да гласуваме електронно за първи път? По закон, а и според волята на близо 2 милиона души, изразена на референдум през 2015 г., това трябваше да се случи на евроизборите тази година. Гласувахме ли електронно през май? Не. Нарушен ли беше законът? Да. Отлагането на електронното гласуване от депутатите пак се случи с помощта на ЦИК – пак с доклади и анализи, пак със саботиране.
И сега се връщам към рапа на Ицо Хазарта. Ясно е – партиите не искат честни избори, не искат нещо, което е извън контрола им. И днес – с желанието си да отменят машинното гласуване, те ни казват следното:
„Имам човек във ЦИК и ми дреме на гъза,
имам човек във СИК* и повече нема да ходя да се редя,
имаме човек и тука, имаме човек и там,
дреме ми за тебе, павиан.“
А сега заменете „ЦИК“ със „СЕМ“ или пък с „КЗК“, или пък с „КОНПИ“ – пак всичко ще е точно.
*СИК – Секционна избирателна комисия.“
Източник: Фейсбук
