Стойчо Керев и неговият гост ни поднасят информация, свързана с последните научни открития за Луната
В „Новото познание“ гостува проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ в София. По-точно Стойчо Керев и неговият екип са на посещение в Университета при проф. Рангелов.
Неотдавна в публичното пространство се появила нова теория за Луната. Става дума за същността на Луната. Тя не е образувана по начина, по който до сега се приемаше. След сблъсък с мощен астероид, парчета от Земята са се откъснали. По-малките парчета са агрегирали около най-голямото и така се е образувало ново самостоятелно тяло в Космоса. То е заело мястото, на което ние днес го знаем.
Според новата теория информацията е съвършено различна. Става дума за въртене на две тела с общ инерционен център. Проф. Рангелов припомня, че въртенето на Луната следва въртенето на Земята. Луната оказва влияния – деформации върху повърхността на Земята по време на различните цикли, през които преминава.
Удивление предизвиква фактът, че Луната винаги е обърната с едната си страна към Земята. Това е синхронизация между въртенето на Луната около самата си ос и около Земята като отделно тяло. Когато двете орбити съвпаднат по време, се получава този ефект. А за онази част от нашия спътник, която не се вижда от Земята, учените казват, че е невидимата част от Луната.
Химическият състав на скалите на Земята и на Луната са различни. Цялата повърхност на Луната е покрита с т.нар. регулит. Това са ситни частици, които нямат аналози върху земната повърхност.
До скоро учените казваха, че тези дупки по повърхността на Луната са следствие на падналите астероиди и метеорити. Но това няма как да се е случило. Защото цялата лунна повърхност равномерно прилича на „накълцана“, казва проф. Рангелов.
На последно място, но не по важност е атмосферата. Луната няма атмосфера както има Земята. Или ако има тя е толкова разредена, че не може да бъде отчетена. Атмосферата на Земята се е обогатила от кислорода от океаните и другите водни басейни, затова днес тя е годна за живеене.
Вътрешността на Луната се различава от вътрешността на Земята. Правени са експерименти с помощта на сеизмографи. По движението на вълните вътре се прави анализ за нейната структура. Ядрото на Луната не е течно. Но учените разбират, че вътрешността на нашия спътник е куха.
След дълги години прекъсване, отново ще бъдат възстановени проучванията на земния спътник.
Още много интересни факти ще научите от въпросите на Стойчо Керев и от отговорите на проф. Рангелов от видеото долу.
