Тази нощ е вълшебна, защото е предшественик и на велик празник
Денят 10 юни е велик празник! Ставаме свидетели на едно най-великите чудеса в християнството. Честит Имен Ден! Честит професионален празник!
Почитаме една от най-великите мистерии на християнството: Честит велик празник!
Празникът се нарича Възнесение Христово или Възнесение Господне.
Датата на Възнесение Господне е променлива и зависи от датата на Великден.
На Възнесение Иисус Христос напуска завинаги Земята. Това става като се възнася жив към Небесата. По този начин той достига до своя Небесен отец, за да седне на трона до него.
Не случайно след Възкресение Възнесение е второто велико духовно чудо.
Свидетели на Възнесението стават най-близките на Иисус хора – неговата майка Пресвета Богородица, Мария Магдалина, Светите апостоли, неговите ученици.
В продължение на 40 дни възкръсналият от смъртта Иисус Христос продължава да живее сред своите ученици, апостоли и последователи.
На 40-я ден той събира всички, заедно с Пресвета Богородица и им дава последни наставления. Поема ангажимент да измоли от Господ да им изпрати Светия Дух. Само Светият дух можел да ги напътства в тяхната бъдеща мисия. И това се случва през следващата седмица.
Според народните традиции денят е Спасовден.
Имен ден на 10 юни празнуват Спас, Спаси, Спасен, Спасин, Спасимир, Спаска, Спасена, Спасина, Спасимира.
Както на всеки друг празник, така и на Възнесение Господне не се върши домакинска работа като пране, чистене, гладене.
Спазва се строг пост. На този ден се ходи на църква. Християните спират да се поздравяват с “Христос Воскресе!”
Професионален празник имат всички професии, свързани с летенето като авиатори, пилоти, космонавти.
Според народните традиции се вярва, че Господ прибира с него душите на починалите. На Велики четвъртък те били пуснати от Отвъдното да се разхождат свободно по Земята. На Спасовден отново трябва да се върнат в другия свят.
Когато човек почине казват, че неговата душа остава на Земята 40 дни. Затова поменът 40 дни се прави задължително на гроба, точно на датата, а не в съботата преди нея. На 40-я ден душата се сбогува с близките си и отива в Рая, за да остане там. Но тя не е затворена постоянно. На Задушница идва отново при нас. На Рождество Христово. Затова трапезата не се вдига през цялата нощ.
Както обикновените хора, така и Иисус Христос останал тук 40 дни преди да се възнесе на Небето. Разликата между него и простосмъртните е, че Пресвета Богородица и оставалите ученици го виждали и можели свободно да разговарят с него. А той напуснал Земята със своето физическо тяло.
Докато близките на починалите само можем да усещаме тяхното присъствие около нас или да ги сънуваме.
