Душата не иска да се върне в мъртвото тяло
Душата се радва, когато излезе от тялото. Защото усеща свободата. Смъртта в повечето случаи се оказва облекчение.
Най-често тя се предвещава от болест или някакво страдание.
И щом веднъж душата излезе от тялото, чувства неимоверно облекчение.
Никой вече не я подтиска. Умре ли човек и душата му излезе от тялото, той се оприличава с нея.
Тя осъзнава, че тялото му е било нещо второстепенно и ненужно, като всичко материално.
Тялото е празна обвивка, а това, което я е задвижвало е било душата.
Човек, преживял временна смърт разкрива, че гледал опитите на лекарите да съживят тялото му на операционната маса, но това сякаш не го интересувало.
Съзнателно той вече се простил с миналия си земен живот и бил готов за новия.
От съществуването му на земята останали най-важните неща-любовта към роднините и обичта към децата.
След като напусне човешкия си образ, душата не се променя. Тя има същия характер и същност.
Внушението, че след като напусне земната си обвивка душата разбира всичко е неправилно. Душата се пренася в новия свят такава, каквато излиза от стария.
В нея е заложено единствено желанието да се развива. Някои възприемат това преминаване като нива. Новият свят, в който отива тя, е едно ниво нагоре.
Никой не иска да се върне в старото, по-долно ниво, което е материалното или физическото тяло.
Затова душата не иска да се върне на Земята, щом вече веднъж я е напуснала. Нейната работа тук е привършена.
Този цикъл на вселенско обучение вече е достигнал своя край и идва ред на следващия етап в развитието й.
Преминаването в него е процес, до който са се докоснали единици и след това разказват.
След това някои преминават в друг, напълно духовен свят. Така от първата, попадат във втората фаза.
Хилядолетия преходът се описва като пътешествие в тъмно пространство, което напомня тунел. И в края му свети неземна светлина.
Някои не са готови да преминат в духовния свят и затова се инкарнират.
Това означава, че се прераждат в друго тяло, като по този начин трупат достатъчно опит.
