Един вечен въпрос, който вълнува, предизвиква интерес и в същото време страх, дори паника. Защо има карма и какво представлява?
Отговор на тези въпроси даде известният вече у нас писател Христо Нанев, който направил регресии на много хора и успял да улови мистерията, наречена карма.
Когато попитали леля Слава Севрюкова за кармата, тя получила уникално видение – ефирно и изключително красиво същество се появило и застанало до голяма мраморна маса.
Съществото разстлало огромен пергамент на масата и казало, че това е планът на неговия живот, заедно с неговата карма.
Леля Слава го попитала какво представлява това, а то казало, че трябва да изживее всичко, което е на този план, за да може да реализира съдбата си и да напредне духовно.
Има 2 вида карма:
Бяла карма – позитивните изживявания и последиците от тях.
Черната карма – отрицателните действия и последиците от тях, които трябва да бъдат неутрализирани.
Човекът не е капка в океана, а е океан, в който има много капки, казва писателят Христо Нанев.
Кармата е велик двигател на живота. Ето няколко нагледни примера от практиката на Христо Нанев:
Христо Нанев правил регресия на жена, която работи като шивачка.
Защо нощем я измъчват видения на кучета, които я преследват и защо толкова много обича да шие? Това били въпросите, които жената поставила преди да бъде върната в предишни животи.
В един минал живот жената била скитница, която обикаляла от град на град, за да проси. Някои хора й давали милостиня, други насъсквали кучетата срещу нея.
На въпроса защо й е било необходимо такова съществуване, след като не е имала черна карма, жената отговорила – да се научи да оцелява. Това било позитивна карма.
Същата жена била гладна и затова понякога се налагало да краде. Веднъж срещнала жена, от която откраднала ябълки и започнала да ги ръфа.
Животът приключил, а Христо Нанев попитал как са я приели оттатък в Отвъдното.
Урокът да оцелява е научен.
Следваща регресия – същата жена е момиче – сираче, за което се грижи неговата баба.
Когато бабата остаряла, момичето се научило да шие и да тъче, за да издържа баба си.
Успешна реинкарнация, посрещнали я много добре горе в Отвъдното, защото се грижила и за друг човек.
Следваща реинкарнация на същата жена – този път била богата графиня, която се държала гадно с прислугата. Имала извънбрачно дете.
Поет обичал графинята, но тя не го харесвала, защото бил много разсеян, затова го отблъснала.
В настоящия живот, този поет се преродил като сестра на шивачката. Сестрата отново е разсеяна, но двете трябва да се обичат, за да реализират кармата.
Втора ситуация – възрастна жена, която искала да разбере защо не могли с нейния съпруг да съберат средства през целия си живот за нов дом.
В миналото била дъщеря на бедна жена. Майката се грижила за нея, а момичето нищо не правило.
Минават години. Само майката работи, а дъщерята нищо.
Майката се разболяла и легнала на легло. Дъщерята трябвало да се грижи за майка си. Вместо дъщерята да се погрижи за майка си, тя отива при своя леля, защото не може да полага грижи за друг човек.
Болната майка наскоро починала.
В настоящия живот, при всеки опит с нейния съпруг да съберат средства, за да си купят собствено жилище, изниква някакъв проблем, за който трябва да дадат събраните средства.
По този начин жената в новия си живот успяла да изкупи греха към своята майка от миналото прераждане.
Трета ситуация – кадърен студент има мания да си мие по 30 пъти дневно ръцете.
Ръцете му се протрили от толкова миене и търкане.
Чрез регресията се оказало, че в миналото живял в Швейцария. Още като ученик бил отличник и изключително надарен.
Видял се на корицата на един вестник, представен като дете вундеркинд.
После започнал да работи по време на Третия Райх в лаборатория, където правили опити с хора.
Мъжът е голям учен – началник на нацистка лаборатория. Предан на идеята, той сам експериментира върху пленниците и хората от концлагера.
Третира ги с някакви химикали, които били силни и оставяли следи.
Ученият постоянно миел ръцете си, за да изчисти отровата. Накрая косата и ноктите му окапали.
След Втората световна война отива в САЩ, където умира.
Казвал се Алфонс Бренел.
Когато талантливият студент разбрал защо има такава мания да си мие ръцете, целите разранени, той престанал и раните заздравели, защото кармата била изчистена.
Тук водещият Стойчо Керев вмъкна реплика, че настоящата реинкарнация се е състояла изключително скоро след предишната смърт.
Това също е интересен факт, понеже ние смятаме, че трябва да минат векове, за да се прероди един човек отново.
