Ако молитвите са искрени, Господ слиза на земята и ги сбъдва
За никого не е тайна, че на 14 септември, Българската православна църква отбелязва Кръстовден.
В следващите редове ще ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с Кръстовден.
Според народните вярвания на този ден денят и нощта се кръстосват. От Кръстовден нататък температурите започват да се понижават. В това няма нищо необичайно, предвид, че идва есента.
На Кръстовден трябва да се пази строг пост. Забранено е на този ден да консумирате храна с червен цвят като домати, репички, червен пипер, червени ябълки и др. Обредният хляб е задължителен на трапезата. Освен него трябва да присъстват грозде и печена тиква.
Народът казва, че на този ден всички молитви биват чути.
Вярва се, че вечерта преди Кръстовден не трябва да се заспива рано. Това е така, защото през тази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
Това вярване е с най-голяма сила в местността Кръстова гора, където се смята, че е бил заровен Христовият кръст.
На 14 септември православната християнска църква отбелязва един от най-светлите и важни празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Празникът се нарича Кръстовден не само заради „честният кръст“, а и поради факта, че именно на този ден денят се кръстосва с вечерта.
Това е денят, в който настъпва равноденствие. От този ден жените започват да загърлят (кръстосват) цветята в градината. Мъжете пък трябва да обърнат сериозно внимание на кръста си и да го пазят, тъй като времето започва да застудява осезаемо.
Съгласно фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ и настъпва есента.
В някои части на страната този празник се нарича гроздоберник, тъй като от този ден стартира гроздоберът.
Според обичаите на Кръстовден трябва да поръсите със светена вода къщата и хармана. На трапезата се слага нова тъкана покривка, върху която свещеникът полага църковния кръст. Стопаните трябва да го дарят с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.
Задължително се раздават пресни питки, тъй като се смята, че по този начин се умилостивяват стихиите и стопаните ще бъдат дарени с берекет. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено в черквата, след което се раздава за плодородие и здраве.
На този ден празнуват всички онези лечители, които церят „пресекнал се кръст“, изкълчени и навехнати крайници и оправят „счупени кокали“.
На 14 септември имен ден празнуват хората, носещи имената: Кръстина, Кръстьо, Кръстил, Кръстилена, Кръстила, Кръстан, Кръстена, Къна, Кръстана, Кънчо и Ставри, пише zajenata.bg.
