Мумията изглежда като жива. Починалата двегодишна Розалия Ломбардо е известна още като Спящата красавица, а туристите остават изумени
Една мистерия изумява света вече почти век. Мумията на починалата през ноември 1920 г. Розалия Ломбардо продължава да мига и до днес. Тя стана известна с много имена – от Спящата красавица до най-красивата и добре запазена мумия на света. Със своята смърт мъничката Розалия се превърна в нещо много по-силно от живота. Десетки хиляди посетители и туристи всяка година се стичат в сицилианските гробници в Палермо само за да уловят премигването й.
Почти 100 години след смъртта на двегодишното момиченце, то се е променило едва-едва. Розалия е като заспала в своя стъклен ковчег, русите й къдрици обрамчват личицето й, а копринената панделка стои завързана на главицата й. Одеялото, с което е завито телцето й, е леко избледняло.
Единственият отпечатък, оставен от отминаващото време, е амулетът на Дева Мария, който се е окислил с течение на годините. Той нежно е положен на гърдите на починалото дете.
Но коя точно е Розалия Ломбардо? Тя се ражда твърде крехка и слаба. През целия си кратък, двегодишен живот, тя е преживяла много болести. Преждевременната й смърт е оставила семейството й в дълбока печал и скръб.
Бащата на малката Розалия не може да живее без своето момиченце, затова той моли известният по онова време балсаматор – Алфредо Салафиа да запази дъщеря му за вечността. Резултатът се оказва повече от чудо. Чрез процеса на балсамиране Салафиа успява да запази Розалия почти като жива. Тя е поставена в стъклен саркофаг, който е погребан в гробниците на Сицилия.
Според някои сведения, баща й е бил изключително богат и известен сицилиански благородник, на име Марио Ломбардо. Няма запазени снимки на мъничкото момиченце като живо, както и каквито и официални документи, които да потвърждават какви са били в действителност родителите на Спящата красавица.
Магьосник или учен, Алфредо Салафиа извършва тайна процедура по балсамирането на Розалия, която я запазва за вековете. Каква е била точната формула, е истинска загадка, която завинаги остава изгубена за науката със смъртта на Салафиа.
През 2009 година биологичният антрополог Дарио Пиомбино-Маскали се опитал да разбере какви са тайните съставки, използвани от Алфредо Салафиа, които са запазили вида на малката Розалия като жива.
Той установил, че използваните при балсамирането химикали са формалин, глицерин, алкохол, цинкова сол и салицилова киселина. Комбинацията на алкохола с климатичните условия в подземните гробници са позволили тялото на Розалия Ломбардо да се изсуши, глицеринът е позволил тялото да бъде балсамирано, а салициловата киселина е предотвратила развитието на плесенни спори. Тайната съставка, която изненадала изследователя, е била цинкът, който е дал на тялото твърдост и не е позволил разлагането на трупа.
Поради начинът, по който изглежда мумията на Розалия, някои скептици твърдят, че в действителност тялото й се заменя с восъчна реплика. Подобна версия е била в основата на предаването по канал History Channel, излъчено през 2009 година. В документалния филм е било проведено проучване на останките от Спящата красавица. В гробницата е било доставено рентгеново оборудване, с помощта на което е установено, че в тялото на мъничкото момиченце има скелетна структура, а органите й са почти непокътнати. Мозъкът й бил добре развит, като той се е свил наполовина в следствие на процеса на мумифициране.
Една от най-обсъжданите мистерии, свързани с Розалия Ломбардо, е свързана със заснемането на моментите на мигане или отваряне на очите й. Няколко снимки през годините са документирали как клепачите на детето се отварят и под тях се показват запазени сини очи.
Учени споделят, че най-вероятно става въпрос за оптическа илюзия, причинена от ъгъла, от който се наблюдава стъкления саркофаг, в който лежи Розалия. По-езотерично настроени хора смятат, че в тези моменти духът на малкото момиченце се връща в тялото и тя отново оживява, дори и само за миг.
Перфектно запазената мумия на Розалия Ломбарди е истински пример за преклонение пред смъртта. Невинността на малкото дете завинаги е запазена за времето, а красотата й вдъхновява поколение след поколение. Спящата красавица става обект на вдъхновение на редица творци и художници през годините.
