Днешният ден е считан за празен
На днешния ден Българската православна църква отбелязва Томина неделя.
Това е денят, в който се почита паметта на Св. Тома – един от 12-те ученици на Христос. Той е известен с прозвището си Неверни.
Прозвището му идва от евангелските писания, според които, когато се разнесла мълвата за изчезналото тяло Господне, единственият, който не повярвал, бил апостол Тома.
За да се увери в чудото, той поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста по-рано.
Осем дни, след като възкръснал, Исус Христос отишъл при него и му казал да види ръцете му и да си сложи ръката на ребрата му. Той го посъветвал да не бъде невярващ, а да повярва. Накрая Господ попитал Тома дали е повярвал, след като го е видял, заключавайки, че са блажени онези, които са повярвали, без да видят.
Когато Тома се убедил лично във Възкресението на Христос, паднал на колене пред него и го помолил за прошка.
Неверието на този ученик на Христос се превръща в олицетворение на миговете на съмнение и колебание, в които изпада всеки човек в определен момент.
Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден и се нарича Светла или Празна неделя, тъй като е „празна“ откъм работа. Според поверията в нито един от седемте дни от Великден до днес, не се работи.
На Томина неделя домакините боядисват яйца повторно и ги раздават за душите на починалите си близки. Вярва се, че така предпазват мъртвите от превъплъщаване.
На днешния ден не се пере и не се сушат дрехите. Стопаните не сеят и не копаят, за да не „изсъхва“ храната.
Не трябва да варите и мляко, за да не се „вдига“ млякото от говедата и да не стават рани.
В Североизточната част на страната, както и в Бесарабия, първият понеделник след Томина неделя, се нарича „Сувия“, „Софинден“ или „Сувинден“. Този ден се почита за предотвратяване на евентуална суша. В народните представи този ден е считан за лош (хаталия).
Изпълняват се някои интересни стари обичаи, за които се смята, че предпазват хората и добитъка от болестта „топалък“ – да не окуцяват.
Рано сутринта в понеделник, още преди изгрев слънце, жените връзват вълнен парцал или навуща върху кол и го закрепват за оградата.
След това наричат топалъка да остане там, колът да куца, но конете да не куцат, колът да куца, но воловете да не куцат, колът да куца, но хората да не куцат.
Този ден е наречен „Великден на умрелите“, тъй като на него жените носят червени яйца на гробищата и ги раздават за „Бог да прости“, пише Блиц.
