Честит Имен Ден за всички именници! Носите името на велик светец, свързан с България, който оставил светла диря в християнството. Не пропускайте и народните поверия
В знак на признателност към делата му, православната църквата чества 2 пъти в годината Св. Атанасий Велики:
в деня на неговата кончина – 2 май;
на 18 януари, заедно със Св. Кирил Александрийски, понеже двамата светци проявили изключителен героизъм за опазване на православното учение от несторианската и арианската ерес.
Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. в град Александрия – важен духовен и интелектуален център в Египет. Там се намирала Александрийската библиотека.
В Египет освен Свети Антоний Велики е роден друг голям светец – Свети Мина.
От ранни години Свети Атанасий се посвещава в служба на Всевишния като става монах.
Когато навършил 23 години, Свети Атанасий бил ръкоположен за дякон. След 5 години вече е епископ.
През 328 г. е избран за патриарх на Александрия. Заема поста до 373 година, когато предава Богу дух на 2 май.
Автор е на книгите „Четири слова против ариантите“, „Книга за Светата Троица и за Светия дух“, „Слово против езичниците“.
Св. Атанасий, патриарх Александрийски взема активно участие във втория Вселенски събор. Първият е проведен през 325 г. под покровителството на император Константин Велики (честваме го на 21 май), който прекратява гоненията над християните.
Вторият Вселенски събор е проведен от 343 до 344 г. Съборът се състоял в град Сердика (днешната София) и е наречен Сердикийски.
Значимото събитие се състояло в по-стария храм, върху който днес е издигнат храмът „Света София“ и в манастира, който се намирал на мястото на Южния парк и в кв. „Лозенец“ (улица „Козяк“).
В Сердика се събрали духовните светила от много страни по инициатива на Констанций Втори и Констанс, за да бъде запазен мирът в Римската империя.
Самият александрийски патриарх Атанасий пътувал от Египет до Сердика, за да отстоява църковното учение. Особено страстно се противопоставял на арианството и на Арий. Затова е еднакво добре уважаван и почитан не само от православните християни, но и от римокатолиците, протестантите и от древноизточните църкви.
Точно в стария храм под храма „Света София“ е утвърдено православното учение на Светата Троица.
Имен ден празнуват Атанас, Наско, Атанаска, Наска, Наца, Танас, Танаска, Таньо, Танка, Таско, Таска, Живка, Живко.
Не трябва да бъркате Свети Атанасий Велики със Свети Атанасий Атонски, чиито чудотворни мощи се намират на Света гора.
Той живял през 10 век и паметта му почитаме на 5 юли. Повече научете ТУК.
В народните вярвания денят е Атанасовден.
Свети Атанас е почитан като властелин на ледовете, зимата и снеговете.
Старите хора с особено очакване посрещали Атанасовден, защото го приемали като средата на зимата.
Старите българи си представяли Свети Атанас като млад и силен мъж, който язди бял кон и се качва в планината, за да прогони зимата и да повика лятото.
Затова наричали празника „Среди зима“.
На Атанасовден празнуват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата трябва да бъде омилостивена, по същия начин на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова жените отново пекат малки питки, които дупчат с вилица по кората, за да не може шарката да дупчи кожата по лицето на малките деца.
Жените отново не шият и не плетат, за да не се убодат, понеже през тези дни раните трудно зарастват.
В някои части на страната за Атанасовден правят курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и против различни болести.
Не случайно пилето (в краен случай кокошка) трябва да има черна перушина. Вярва се, че тя притежава магична сила – пази от болести, уроки и магии.
Друга характерна храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето хубаво, в миналото излизали на някоя поляна, за да играят хора и да се люлеят на люлки.
