През 1961 година проф. Станчо Ваклинов открива при археологически разкопки в първата българска столица Плиска необикновена находка – розетата от Плиска
Розетата от Плиска е старобългарски артефакт, датиращ от периода VII – IX век, който е бронзова звезда със седем трапецовидни лъча и с диаметър 38 мм, върху обратната страна на която има изобразени общо седем двойки рунически знаци, с изобразен на гърба знак IYI, както и с малък клуп за окачване.
Изчистената геометрична форма на розетата от Плиска и прецизните ѝ лъчи и знаци са доказателство, че тя е била матрично отлята и тиражирана в големи количества.
Някои изследователи считат, че седемте лъча и изобразените рунически знаци върху розетата от Плиска са седемте небесни светила, познати и почитани като богове в древността – Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Месечината, Меркурий и Венера. Приема се, че древните българи са се допитвали до нея при предстоящи важни събития, за да узнаят кои са добрите и лошите дни и часове. Това се постигало чрез завъртане на самия медальон, окачен на някаква връв, като лъчът, на който се спирало въртенето, показвал и съответния резултат
