Забраната за всякакви видове веселби важи до Възкресение Христово
В неделния ден (11 февруари) Българската православна църква почита голям празник, който е предвестник на Великден.
Този празник не е фиксиран, а е с плаваща дата. Денят обаче винаги се пада в неделя и се отбелязва точно осем седмици преди настъпването на Великден.
Това е първият празник, който е свързан с предстоящата пролет. Става въпрос за Месни Заговезни (Неделя Месопустна).
На практика това е последния ден, в който е позволена консумацията на месо, преди настъпването на Великден. След този ден започват великденските пости.
Тази година празникът е на 11 февруари (неделя), през следващата (2019 г.) година, той се пада на 3 март, а през 2020 година – на 23 февруари.
Ден преди Месни Заговезни, православната църква отбелязва Задушница. Тази Задушница е преди Великия пост.
Както на останалите две Задушници, така и на тази, близките ходят на гробовете на починалите и прекадяват. Освен това палят свещи и преливат с вино. Раздават се и подавки като жито, хляб без квас, яйца и сирене.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. До следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, е позволена консумацията на сирене, масло, мляко и всякакви млечни продукти, както и яйца.
Тези две седмици дават възможност на организма да се подготви за най-дългия пост през годината – Великденският.
В почти всички древни култури постите съществуват като форма на прочистване от злините.
Те поставят на сериозно изпитание съвременния човек, който се е вкопчил основно в материалното. Именно то е взело надмощие над страстите и желанията. Постите дават възможност за себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, както и за мястото в духовното ни развитие.
Точно тези пости са от огромно значение за човешкия организъм, тъй като се намират в периода на преход между зимата и пролетта. Именно в тях се крие и настройването на организма, което спомага за прочистването и изхвърлянето на токсините.
Съгласно традициите малко преди вечерята на Месни Заговезни, младите посещават родителите на булката, както и кръстника. Задължително трябва да им занесат дарове като обреден хляб и вино, както и варена кокошка.
Разбира се тези традиции са доста осъвременени и напоследък вместо тези дарове, обикновено се носи торта.
На този празник цялото семейство трябва да се събере на трапезата. Тя трябва да е богата на месни продукти.
След нея започват дните, в които са забранени всички видове веселби. Тази забрана важи до Великден, пише zajenata.bg.