На 28 септември 1928 година знаменитият шотландски бактериолог и имунолог Александър Флеминг прави едно от най-значимите научни открития, повлияло непосредствено върху живота на цялото човечество – открива първия антибиотик, станал известен като пеницилин
Самият пеницилин е открит по случайност, след като Флеминг попада в лабораторията си на забравени стъкленици със стафилококови култури, унищожени от бактерициден мухъл. Оказва се, че последният синтезира особена субстанция, неутрализираща напълно редица болестотворни бактерии, получила впоследствие името пеницилин (Penicillium notatum). Флеминг оповестява откритието си пред световната научна общност, но така и не успява да създаде стабилна форма на новооткрития антибиотик.
През 1939 година английският биохимик Ернст Чейн и австралийският фармаколог Хауърд Флори най-после получават пречистен пеницилин, който от 1941 година започва да се произвежда масово в САЩ и Великобритания, довеждайки до спасяването на огромен брой човешки животи през Втората световна война.
През 1945 година Флеминг, Флори и Чейн получават Нобелова награда за откриването на животоспасяващия пеницилин. Малко известен факт е обаче, че лечебният ефект на пеницилиновите гъбички при редица инфекциозни заболявания е забелязан за пръв път от българския микробиолог и лекар Стамен Григоров още през далечната 1906 година. Именно той пръв описва и бактерията Lactobacillus bulgaricus, а наред с това създава и първата ваксина срещу туберкулоза.
