Вече не е опасно да си говориш сам
Не си луд, ако си говориш сам. Само че при определени обстоятелства. Говориш ли си сам, така бориш самотата.
Но ако вече дебатираш сам със себе си става опасно.
И трябва да потърсиш специализирана лекарска помощ. В противен случай можеш да се успокоиш и да си изкажеш болката. Сам пред себе си.
Ако имаш малки деца и си говориш сам, в тяхно присъствие, е добре. Така те по-лесно научават езика.
Когато бебетата чуват непрекъснато речта ти, се научават по-лесно и бързо да проговорят.
Това можеш да го правиш, като чистиш, зареждаш миялната машина или се гримираш. И разказваш какво вършиш.
Ефектът е превъзходен. Само че внимавайте с нецензурните изрази. Децата са като попивателни.
Като си повтаряш задачите за деня, ставаш доста по-организиран. И се съсредоточаваш върху важните неща за деня.
Говориш ли си сам, определено намираш нещата много по-бързо и лесно. Дори да са замотани някъде из стаите.
По този начин мисълта ти става по-изчистена и си спомня детайлите и дори местото, където си видял предмета последния път.
Стресиран ли си, започни да си говориш сам. Помага, съветват експертите. Все пак всички знаем, че ни олеква, когато изплачем болката си на глас.
Пред друг човек. Защо да не го направим сами пред себе си?!
Справяш се по-лесно с проблемите. Когато се оплакваме пред близък човек, ефекта е облекчение.
А като си говорим сами, облекчението е двойно, защото наистина сме се справили с тежък проблем. Поне така чувстваме.
Не се чувствай неловко, ако си кажеш сам: „Гордея се със себе си! Страхотно се справих”. Защо да чакаме одобрението от компанията или от друг човек.
Като може сами себе си да похвалим. Това повишава самочувствието ни.
Ако си говориш сам, повишаваш интелигентността си. Защото караш ума си да работи по-бързо. Но внимавайте, не се обиждайте на глас или съдете сами, защото може да има обратен ефек
